През Принстън минава историческия канал „Раритан”, известен и като Delaware-Raritan Canal. Каналът пресича Ню Джърси, дълъг е около 106 км, широк около 23 метра и дълбок – 2.5 – 3 м. Каналът е плавателен и е прокопан на ръка /!/ от ирландците в 30-те години на 19 век. Целта била да се превозват стоки, главно въглища, от Филаделфия за Ню Йорк, заради Индустриалната революция, която превърна Америка, в каквото е сега. Съоръжението е изкопано на ръка от нещастниците, които за yellow change били готови на всичко, защото в родината им смъртта била гладна. Злочестите хора умирали, като насекоми, масово, всеки ден, от тежкия климат на Ню Джърси, робския труд, слабата храна. Каналът, буквално сега лежи върху хиляди и хиляди човешки кости. На всичко отгоре съоръжението изгубило значението си в 80-те години на 19 век, заради железниците. Въпреки това Каналът е от историческите американски постижения, защото е дал хляб и живот на ирландците, които биха яли трева, ако не беше Америка. /Точно това се случило в Ирландия при Големия глад, няколко години след Канала, заради маната по картофите /potato blight/. И тогава единствената надежда за ирландците била Америка, както и по-рано – при Канала/.
Каналът днес е далечен забравен отглас на ужасите от миналото и е от най-прекрасните места за разходка, които съм виждал. Край изкуствената река за дълги километри се простира бяло-червена пътека, под вековни дървета, сключени във вечен покрив над пътника. Вървя по пътеката с часове, край мен е зелена, непроницаема стена, наколо гъмжи от див живот – сърни препускат, уплашени от стъпките ми, таралежи колебливо пресичат пътя, риби скачат от водите, преследвани или не от странни, многоцветни птици с дълги клюнове, алени лисици се стрелкат из храстите, красиви, но смрадни скунксове ме наблюдават внимателно под дърветата. /О т тях бягам бързо да не ме напръскат, защото миризмата им е неприятна и трайна/.
През септември т.г. се връщах от такова диво пътешествие и внезапно на пътеката видях нещо, каквото не бях виждал преди. Огромна костенурка, с размерите на леген лежеше неподвижна. Край нея се суетеше и подскачаше някаква жена. Приближих се, побутнах с крак създанието, което се беше скрило изцяло под корубата. Не последва отговор. „Може би е мъртва?” – казах на жената. Тя с възмущение подскочи отново и изстреля към мен: „Как не ви е срам, защо казахте това? Вие не уважавате животните, не е мъртва!”. Отговорих: „Тя може би не е мъртва, но вие несъмнено сте мъртва”. Жената спря да скача, отвори широко очи и не можа да отговори от удивление. Най-вероятно никой не беше и говорил така. Отминах без да я чакам да каже нещо.
Очевидно в пустошта на Канала се бях сблъскал с ляв, политкоректен радикал, за когото животните са по-важни от хората. Тези хора са особено вредни, защото по принцип са и затоплисти, зелени, поддръжници на голямата държава, социалистическото пре-разпределение на богатството. считат, че Човекът трябва да служи на Природата , /вярно е обратното/. Тези личности са разбира се и най-левите възможни врагове на капитализма и Свободата. Сигурно има и много изключения, знам, че обобщенията са погрешни, но аз НЕ познавам такива изключения. Ако някой счита, че хората трябва да служат на Природата, а не обратното, то почти със 100%-ва сигурност, този човек е левичар и враг на Свободата.
В края на 90-те гледах в Америка документален филм за търговията с коруби на огромни костенурки. /Корубите струват десетки хиляди долари, виждал съм ги за продан в Ню Йорк/. Зли хора ловят костенурки в Карибите и с остри ножове, ЖИВИ ги режат, за да отделят тялото от корубата. Във филма видях и чух как животните в смъртните си мъки издават оглушителни, тръбни звуци. Тръбният, предсмъртен вой завинаги остана в мен. Това със сигурност е от най-страшните неща, които съм виждал и чувал в живота си. И до днес, когато сънувам кошмари, тръбният вик на костенурките е там, в кошмара ми. За лова, безмилостното убийство на костенурките и търговията с корубите им няма никакво оправдание. Всъщност това е престъпление, не знам дали е прекратено.
Преди време разказах за този филм на няколко души. Те ме изгледаха особено. Един каза: „Е, какво толкова! Нали и ловците на костенурки имат семейства да хранят, те са бедни хора. А и става дума за животни, без съзнание, не знаят какво е болка”. Такова безумно безсърдечие, безчувственост, жестокост ме вбеси! Извиках: „Ако някой ти отреже ръцете и краката с трион, ще те заболи ли?”. Последва нелеп спор за бедните, липсата на съзнание в животните и пр. Тръгнах си скоро и повече не видях тези хора, нямам и желание.
Тук има две крайности – политкоректните левичари, които за всичко обвиняват другите, защото „унищожават” за капиталистическа изгода Природата и животните.
Безсърдечните, студени, неуки, неморални души, които искат да подчинят Божия свят и прекрасните му дарове, заради низките си цели и вечното преследване на пари и богатства.
За щастие огромното мнозинство от обикновените, нормални хора са между тях. Именно те няма да позволят на левичарите и безсърдечните да победят.