За поредна година на 17 февруари центърът на София беше огласен от нацистки лозунги и осветен от горящи факли. Това се случи, независимо че вече никой няма съмнение за характера на Луков марш. Политическите партии от ляво и отдясно излязоха с декларации, в които повече се занимаваха едни с други, вместо с това да призоват своите привърженици да се противопоставят на нацизма, както става в други държави. Властите, отговорни за реда в страната, удобно замълчаха.
Тази пасивност правилно беше разчетена като мълчалива подкрепа и този път маршът мина по жълтите павета, а старите лозунги на нацистите от Хитлеристка Германия „Бъдещето е наше“ и „Свободен, Социален, Национален“ звучаха като послание и заявка за превръщането на тези лозунги в действаща политика.
На 17.02 2018 нацизмът в България вече не е престъпление, дори не е изразяване на мнение, а открито заявена и фактически разрешена политическа платформа. След две седмици ще отбележим 10 март, датата на която се отлагат депортациите на евреите от старите предели на Царство България. България за пореден път ще развее знамето на толерантността, хуманизма и реалната, действена съпротива срещу нацизма.
Ще си припомним имената на митрополитите Кирил и Стефан, това на Димитър Пешев и останалите праведници, които с имената и телата си застанаха на пътя на ешелоните и те останаха по гарите.
Ще трябва да се убеждаваме, че България и днес е достойна за тяхното наследство. Ще е трудно, защото това знаме липсваше на 17 февруари.
И да добавим, нацизмът никога не е бил проблем само на евреите. Нацизмът е проблем на всички хора, които искат да живеят в свободно и демократично общество. Избор, който не сме очаквали, че ще се наложи отново да правим, но процесите, които ни тласкат в тази посока отново са в ход.