Годината, в която се очаква България да задава дневния ред на Европа и да се превърне в лидер на Балканите, започна с безпрецедентни събития и явления, които поставят под съмнение не само ефективното функциониране, но работата на българските институции изобщо.
Председателството на Съвета на ЕС даде основание за загърбване на проблемите и потушаване на скандалите в името на добрия международен имидж на страната. Вместо новини за успеха на българското председателство, за отваряне на процедурите по приемането ни в Шенген и еврозоната, за приобщаването на нашите балкански съседи към европейското семейство, за нови инвестиции, управляващите превърнаха в наше ежедневие политическите скандали и кризи. 2018 година започна с препотвърждаването на образа ни на най-корумпирана страна в Европа, с убийства, кражби, насилие и агресия, протести, турбуленция в здравната ни система и много други.
Казусът с придобиването на компанията ЧЕЗ е еманация на модела на управление от 2009 г. насам. Еманация на един уродлив модел, при който публични блага/права/ресурси биват най-нагло подарявани с активното (съ)участие на управляващите на престъпни клептократи, които се крият зад подставени лица! Сделката по продажбата на електроразпределителното дружество силно ерозира усещането за държавност и възцари конспиративните теории за сметка на официалните позиции и ясните факти.
Едва ли съществува и един български гражданин, който да вярва, че покупката не се извършва от подставено лице. Дори премиерът принизи големия дебат за ролята и отговорността на държавата, като намеси скрити и тайнствени врагове.
По-големите въпроси са:
Защо въпреки привидната международна легитимация на премиера „успехите” му се измерват в поредната фамилиарна снимка, а видими резултати и подкрепа за приоритетни проекти липсват?
Защо ключови важни инвеститори в бизнеса, икономиката и медиите напускат България?
Защо след 2007 г. държавата няма подобен важен напредък и успех?
Покупката на „ЧЕЗ България“ е поредната от множество скандални и безобразни сделки на прехода, сравнима в същността си с продажбата на БГА „Балкан”, „Булгартабак“, „Кремиковци”, Дипломатически клуб „Бояна“, казусът с природен парк “Пирин” и ред други. Дързостта тя да бъде финализирана точно в периода на председателството свидетелства както за безпределната дързост и самоувереност на лицата зад нея, така и за безсилието и липсата на воля на представляващите държавните институции да защитят обществения интерес.
Обществените услуги, в частност комуналния сектор, трябва да работят и да бъдат в услуга само и единствено на обществения интерес. Те трябва да са под контрола на държавата – никой освен нея не може да даде гаранции за цената на тока в бъдеще или други нередности в управлението на сектора. Съдбата на 3 милиона души, които са близо половината от населението на България, не може да стане заложник в частни, в случая некомпетентни, ръце. Контролът върху енергийната, а оттам и върху националната сигурност, не може да бъде подаряван и поверяван на случайни хора без необходимата експертиза.
Изключително притеснителна, но и много показателна за нас е неколкократната смяна на позициите на правителството по казуса, както и разноговоренето между отделните представители на управляващите и различните регулаторни органи.
До вчера премиерът Борисов обясняваше как държавата не можела да се меси в сделки между частни субекти, че нямала място в енергетиката, че била лош стопанин, че нямало пари и т.н., и т.н. Сега обръща позицията си на 180 градуса, влизайки в директно противоречие със самия себе си. Този хаотичен подход, тази реактивност и очевидна липса на контрол над ситуацията, води до един основен извод - смяната на позицията му е продиктувана само и единствено от инстинкт за самосъхранение, а не от трезва преценка на обстоятелствата и реален стремеж да се намери решение в полза на България.
Така не се управлява държава, така не се управлява дори малко ЕООД!
ПП АБВ винаги е била ЗА активна роля на държавата в икономиката.
Още от учредяването на партията сме заявили категорично, че държавата трябва да участва като инвеститор в големи проекти от стратегическо значение и да присъства активно в сектори, които се свързват с т. нар. естествени монополи и инфраструктура като железници, пътища, телекомуникации, стратегически стоки и услуги (пощи, оръжия), природни ресурси и енергетика, здравеопазване. В много от модерните демокрации тези монополи са под контрола на държавата, а там където не са, тенденцията е да се връщат в публични ръце.
Затова за нас е безспорно, че българската държава трябва да си върне контрола върху такъв изключително важен стратегически сектор, какъвто е енергоразпределението.
Но, трябва да е пределно ясно, това не може да стане, както предлага премиерът Борисов при поредната итерация на правителствената позиция, в партньорство със случайни субекти! Не може ортаци на държавата по въпроси, засягащи националната сигурност, да са нестратегически инвеститори, без необходимата експертиза, зад които стои незнайно #КОЙ! Самият факт, че правителството предлага такъв вариант, очевидно в ущърб на България, е осъдителен!
Нещо повече, правителството говори за участие в сделката без дори да коментира цената, която е близо 2 пъти и половина по-висока от тази, за която първият кабинет на Борисов продаде остатъчните 33% от ЧЕЗ! Възможните изводи са, че или първата продажба е била направена на безценица, или сега държавата ще плати нереално висока цена. И в двата случая става дума или за престъпна безстопанственост, а в най-лошия - за престъпно съучастие!
Затова призоваваме:
1. Всички отговорни държавни институции и регулаторни органи – правителство, парламент, ДАНС, КЕВР, КФН, КЗК, КЗП, прокуратура и други да се намесят адекватно и ефективно, включително използвайки дипломатически канали и възможности за разговори на най-високо ниво с чешката държава, и сделката за ЧЕЗ да бъде анулирана.
2. Държавата да пристъпи към обратно придобиване на този сектор, или самостоятелно, или в партньорство със стратегически инвеститори, при гарантиране на максимална възможност за контрол и защита на обществения интерес.
3. За ПП АБВ вината за създалия се хаос е изцяло на правителството и лично на премиера Борисов, който е пряко отговорен за всичко, което касае националната сигурност на страната. Затова независимо как завърши сагата с ЧЕЗ, той трябва да понесе политическа отговорност и да подаде оставка!
4. Абсолютно всички факти и обстоятелства по казуса “ЧЕЗ” да бъдат направени достояние на българската общественост, за да може да се разбере истината докрай.