Ударен внос на горива по море с танкери върви в България от началото на годината, като само през последните два месеца са били разтоварени 9 плавателни съда, разкрива в. „24 часа“.
Тези данни са били изнесени от петролната и газова асоциация на закритото заседание на парламентарната комисия за борба с контрабандата в четвъртък. Че темата е била обсъждана тогава, потвърдиха и различни депутати, присъствали на заседанието. На въпросното заседание бе приет на първо четене и новият закон за горивата, който определя правила в бранша.
Последният танкер с горива е акостирал в петък следобед в пристанище ПЧМВ във Варна. Името му е “Тети” и плава под руски флаг. В документите е отбелязано, че е пътувал от Новоросийск, където е натоварен на 20 март.
От тях прави впечатление, че при максимален товар от 7501 тона, танкерът е натоварен с 5123 тона. Това означава, че 1/3 от вместимостта не е била заета. Именно това привлякло вниманието на контролните служби, тъй като нямало логика да се плаща курс, при който не се запълва целия капацитет на танкера. Службите се усъмнили и заради разтоварването на горивото в митнически склад, където няма контролни и измервателни уреди.
Поради това от митниците и НАП са поставили танкера под наблюдение, за да проследят как върви разтоварването на горивата и дали не става въпрос за опит за контрабанда чрез декларирани по-малки количества от действително доставените. Проверка щяла да бъде направена и на останалите танкери, минали пак през митнически складове от началото на годината.
Според източници от митниците активизирането на вноса на горива през тази схема се дължи на предстоящото влизане на промени в закона за акцизите. Те гласят, че от юни и митническите складове са длъжни да имат измервателни уреди. От службите подозират, че преди да се изпълни това изискване, се е подновил стар канал за контрабанда на горива. Схемата вървеше силно през 2015 г. именно с танкери по море. Доставките тогава тръгваха най-често от Турция, минаваха през Гърция и стигаха до България.
След като пристигне у нас, танкерът отива на пристанище, в което няма измервателни уреди. Обикновено това са по-малки портове по Дунав, има и на Черно море, които са регистрирани като митнически складове. Те са осем и там няма и постоянен контрол, а митничари се викат само когато има пристигнал танкер.
При разтоварването на горивото се прилагали различни схеми, за да се избегне митническият контрол. Едната била вписване в пристанищния дневник, че танкерът е отпътувал, докато той е преместван на друг док. По документи разтоварването е било в продължение на два дни. Тези количества се внасяли легално. На практика обаче разтоварването продължавало десетина дни, а източените през това време горива се продавали контрабандно.
Друга схема била чрез ремонти. Танкер заявявал, че няма товар и иска да влезе в дадено пристанище за поправка. Това най-често се случвало в портове в Бургас, Варна и Русе. Всъщност плавателният съд бил пълен с горива, които се разтоварват директно в автоцистерни, след което се продават през ведомствени бензиностанции или в малки обекти, които нямат връзка с митниците.
Този канал бе затихнал през последната година, а сега се съживявал, но от нови играчи. Те бързали да вкарат повече горива през тази схема, преди да са влезли в сила изискванията за измервателни уреди и в митническите складове.
Това била и една от основните причини дза напражението в петролния бранш заради предложения закон за горивата. В него има текстове, които забраняват продажбата на бензин и дизел от ведомствени бензиностанции на частни лица. За собствениците на другите бензиностанции се вкарва изискване за банкови гаранции и образователен ценз. Ако тези текстове бъдат приети, ще се пресекат основни канали за продажбата на нелегални горива.