Днес е 24 май - ден на българската просвета, култура и славянската писменост. Националният празник се чества всяка година на 24 май, като се чества създаването на глаголицата от братята Кирил и Методий, познати още като Солунските братя.
Според църковния календар Денят на Св.Св. Кирил и Методий, създали първообраза - Глаголицата - на българската писменост, която е и славянска писменост, се чества на 11 май.
Глаголицата претърпява своеобразни промени, докато се оформи в сегашния си вид - кирилица, на която се пише на български, руски, украински, македонски, сръбски и други езици. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до XIX в. се е ползвала и в Румъния.
През 1851 г. в Пловдив за първи път се честват Св. св. Кирил и Методий. Денят по-късно започва да празнува като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. През 1975 г. пред Народната библиотека в София е открит паметникът на Светите братя Кирил и Методий.
Кирилицата, която се използва от близо 11 държави като официална азбука и е опростен вариант на глаголицата.
Глаголицата е създадена от Св. Св. Кирил и Методий по време на Първа Българска държава през IX в.
Смята се, че глаголицата е опростена от Св. Климент Охридски, който кръстил новия вариант кирилица.
В оригиналния вариант на кирилицата, съставен от св. Климент Охридски, има 44 букви за 44-те звука, за разлика от сегашната българска азбука с 30 букви.
Глаголицата и, следователно, кирилицата заимстват система на азбуката от египетски йероглифи, прото-синайската система за писане и гръцката азбука. Системата за писане и структуриране на думите е комбинация от латинската, копстката, арменската, грегорианската и глаголската азбуки.
Най-ранният надпис, изписан с кирилица е от 931 г. в пещерен манастир близо до с. Крепча в България. Най-ранните ръкописи, изписани с кирилица са „Книгата на Сава”, датирана между X и XI в.
Думата „азбука” възниква от произнасянето на първите две букви от глаголицата – „А” и „Б”. По същия начин е конструирана латинската дума „alphabet” (азбука на англ.) от гръцките букви алфа и бета, първи в гръцката азбука.
Кирилицата се използва като писменост и от неславянски езици като казакстански, монголски, осетски, татарски, таджикски и в някои части на Аляска.
Кирилицата се видоизменя и опростява многократно докато достигне сегашната си форма. Първоначалната кирилска азбука се използва само в стар църковно-славянски – езикът, на който е изписана църковната литература в Русия и част от Източна Европа.
Кирилицата е третата официална азбука на Европейския съюз. Първата, различна от латинската е гръцката азбука.
Всяка буква в кирилската азбука имала свое име, което значело нещо. Например, А - „аз” (аз), Б – „буки” (букви), В – „веди” (знам), Г – „глаголи” (думи, говоря), Д – „добро” (добро, доброта) и т.н. Имената на буквите помагали на учениците по-лесно да запомнят азбуката и реда