Когато думите изпадат в забрава, с тях си отива и част от света. За това предупреди в словото си пред Народната библиотека в София президентът Румен Радев. Той посочи, че със забравата на думите погива и смисълът. Днес оплакваме свободата на словото. Но за да постигнем свободата, първо трябва да владеем словото, припомни държавният глава.
За него правописът е първият урок по демокрация, защото в него всяка буква, всеки символ има своя смисъл и място, а голямата буква е само първа сред равни.
Ето и словото на президента...
Уважаема г-жо кмет на София,
Уважаеми г-н заместник-председател на Народното събрание,
Уважаеми г-н министър на образованието и науката,
Уважаеми народни представители,
Ваше преосвещенство,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми представители на академичната общност, учени и дейци на културата,
Драги деца, ученици, студенти и учители,
Скъпи сънародници,
Събрали сме да почетем празника на буквите и знанието, на просветата и културата. Повече от век на тази дата споменаваме Светите братя Кирил и Методий, Свети Климент Охридски, първите ни книжовници, които почитаме като светци. Цитираме Паисий, Вазов, Михайловски. Ще го направим и днес. Но ако искаме децата ни да растат в страна на знанието и просветата, трябва да сме непримирими към невежеството. А това започва още с правописа. Той е първият урок по демокрация, защото в него всяка буква, всеки символ има своя смисъл и място, а голямата буква е само първа сред равни.
Следващата стъпка е речникът. Когато думите изпадат в забрава, с тях си отива и част от света. С думите погива и смисълът. Днес оплакваме свободата на словото. Но за да постигнем свободата, първо трябва да владеем словото.
Третата стъпка е знанието. Всеки го трупа според своите способности и усърдие, но и най-ученият не трябва да забравя смирението. Защото всеки знае нещо, което другите не знаят.
И най-важната стъпка е свободата на духа. Нея никой не получава даром и завинаги. Тя се отвоюва ден след ден със знание срещу невежеството, с кураж срещу лъжата, с характер срещу натиска.
По пътя на духа и знанието всички ние, българите, имаме една щастлива орис: нашият език. Тази реч „омайна и сладка“, на която ние мислим, обичаме, откриваме, сънуваме и която трябва да съхраняваме, защото днес все по-често пишем нехайно, говорим с шепа думи, а знанието все по-рядко се цени. Чудно ли е тогава, че все по-малко чуваме истината?
Днес празнуваме знанието и просветата. Невежеството няма празник. Но то заема всеки сантиметър, опразнен от културата.
В тази вечна битка на светлината с тъмата, пожелавам на всички вас, скъпи ученици, скъпи българи, да бъдете, както се пее в химна на Михайловски, „сеятели на правдата“. Грамотни, свободни и достойни.
Поклон пред святото дело на българския учител!
Успех по пътя на знанието на вас, скъпи ученици!
Честит празник!