Провалът на правителството в сектор „Сигурност“ е факт и това се вижда от недоверието на българското общество към системата за сигурност на страната като цяло. Неспособността на властта да се справи с престъпността, да опази обществения ред, дори да наложи спазването на правилата за движение по пътищата, доведе до драматична загуба на доверие на българските граждани към държавата изобщо.
Това се посочва в политическата позиция на Демократична България по внесения от БСП вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов заради провала му в политиката по опазване на обществения ред и сигурността в страната.
Причините, за толкова лошото състояние на тази сериозна дейност на управлението, са комплексни. Но основно са резултат от целенасочената политика на управляващите за „приспиване на системата”, с цел безпрепятственото функциониране на корупционните схеми по високите етажи на властта.
Началото на тази качествено негативна промяна в управлението на системата за сигурност започна през 2013 г., когато тогавашният лидер на БСП Сергей Станишев, с цел създаване на мнозинство за формиране на правителството на Орешарски, се съгласи да бъде отстъпен за управление секторът за сигурност на политическия представител на олигархичния капитал ДПС. В последствие Бойко Борисов си договори връщане в управлението с тези, които го свалиха от власт, но с цената да приеме продължаването на отстъпената „концесия” от Станишев на МВР и службите. Осветяването на тази порочна приемственост очертава като еднакво отговорни за неспособността на държавата днес да се справи с опазването на обществения ред и борбата с престъпността, както управляващите от ГЕРБ, така и тези, които им искат вот на недоверие от БСП и ДПС.
Обективно погледнато, най-сериозният проблем в МВР и службите за сигурност, е тежката демотивация на огромната част от служителите в системата, които по принцип са съвестни хора и искат да служат на държавата. Демотивацията им обаче на първо място е резултат от всеобхватната „кадрова търговия”, която се прилага като принцип за израстване в кариерата. Конкурсното начало за израстване в кариерата е подменено с назначаването на възлови позиции на хора, които нямат необходимите качества и подготовка, но за сметка на това са зависими и се подчиняват на волята на задкулисната власт, която ги е лансирала. Така системата е овладяна и подчинена на управляващата олигархия. Това нейно състояние води до психическа потиснатост и фактическа инертност. Практически МВР и останалите служби, вместо да разкриват тежките корупционни престъпления, ги прикриват. Голямата част от почтените и съвестни служители затаяват съществена информация за важни процеси в обществото, защото съзнават, че тя няма да се употреби по предназначение, а ще послужи на началниците им за търговия. Към този основен елемент на демотивация трябва да се добавят и тежкото материално състояние, несправедливото финансово стимулиране, и т.н.
Друг сериозен проблем, водещ до неефективност на системата за сигурност е неадекватното разположение на силите спрямо конкретната оперативна обстановка. Тази неадекватност е в два аспекта. От една страна имаме неефективно струпване на сили в определени райони и места /основно в София/ и съответно оголване на цели такива в страната, което дава възможност на престъпния контингент да се адаптира и атакува уязвимите места. От друга страна функциите и длъжностните характеристики на различните степени в системата са застинали назад във времето, което я прави тромава. Затормозената координация и ведомствения егоизъм често създават комични ситуации при екстрени случаи.
Всичко това са натрупани проблеми, които не се разрешават основно поради липса на компетентност на най-високо професионално и политическо ниво. Назначението на Валентин Радев за министър на вътрешните работи е кулминация на практиката на този пост да се назначават все по-очевидни фигуранти, зад чиято фасада МВР и другите служби се управляват ръчно от Бойко Борисов, с цел да може да изпълнява ангажиментите си към олигархичните кръгове, които го държат на власт. При това ръководство на МВР правителството се отказа дори да споменава думата реформа (както впрочем и в други сектори, като например правосъдието).
Изхождайки от горното, може обосновано да се предположи, че внесения вот на недоверие от БСП има за цел лъскане на фасадна опозиционност и той няма да предизвика нищо повече от поредната имитация на парламентарна демокрация. Без съмнение, след отшумяване на вота, министър Радев ще бъде сменен, защото твърде скоро стана обществено нетърпим с цялата си фрапантна некомпетентност, но това няма да се отрази на водената политика, защото тя е свързана единствено със задкулисните зависимости на министър-председателя от подкрепящата го олигархия. Това състояние на нещата е плод на дългосрочен негласен консенсус между всички “системни“ партии – ГЕРБ, БСП и ДПС. Това личи и по факта, че президентът Радев, който има пряко отношение към системата на националната сигурност и управлението на службите, по никакъв начин не се превърна във фактор за реформа в сектора.
За да има осезаема промяна в опазването на обществения ред и борбата с престъпността решението е едно – отстраняване от власт на сегашните управляващи и радикални действия за реформи и повишаване мотивацията на служителите в сектора за сигурност чрез еднаквото приложение на закона спрямо всички граждани.