Доверието в правителството в края на шестмесечното ротационно председателство на Съвета на ЕС е изключително стабилно. За пръв път след едногодишно управление българско правителство дори бележи ръст в доверието.
Българските граждани оценяват положително Българското европредседателство в края му и го определят като полезно за страната.
Нагласите за изборите за евродепутати догодина говорят са силен националистически вот, аналогично на вълната в цяла Европа. Станалата отново актуална тема с мигрантския натиск и ромската престъпност очевидно засилва желанието и на българските избиратели за по-консервативна политика по отношение на тези проблеми.
Анализ на резултатите от проведена анонимна анкета от „Барометър България“ сред 846 пълнолетни български граждани в телефонно интервю в периода 20-25 юни 2018 г.
През месец юни, в края на 6-месечното председателство на Съвета на ЕС, одобрението в работата на българското правителство е стабилно и бележи лек ръст в сравнение с началото, когато България пое европредседателството.
44% одобряват работата на кабинета спрямо 43% през февруари.
Устойчивият ръст на икономиката в последната година, отразяващ се и в ръст на заплатите, както и практически нулевата безработици в цели сектори на икономиката очевидно се мултиплицират и като доверие към управляващите. Двете основни съставни на управляващата коалиция – ГЕРБ и Обединени патриоти, са и партии с установен електорат, доказан в многократни избори.
Работата на министър-председателя Бойко Борисов се одобрява от 37% сега, а за сравнение в началото на европредседателството 35% от българите са заявили одобрение.
Аналогично и при заместниците на премиера се наблюдава лек ръст в одобрението към тях. Работата на вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева е одобрявана от 23% в края на юни (за сравнение през февруари одобрението е било 22%), като това е и оценка като цяло за външнополитическата активност на кабинета по време на председателството на Съвета на ЕС. Активната позиция на вицепремиера Валери Симеонов по различни теми, която често предизвиква противоречиви първоначални реакции, в крайна сметка има положителен резултат върху рейтинга му – работата му се одобрява от 15% (през февруари – 13%).
Вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов също отбелязва повишение в одобрението с последователната си политика и усилията си за модернизиране на армията – в края на юли той получава одобрението на 35% от българите (през февруари одобрението за него е било 34%). Не е без значение и фактът, че Каракачанов е традиционно рейтингов политик, единственият в правителството с личен резултата от над 600 хиляди гласа на последните президентски избори.
Вицепремиерът Томислав Дончев също повишава рейтинга си - 29% (през февруари 27%) – като освен стабилните му позиции в кабинета, положителен ефект има и реакцията на общественото мнение, свързана с активността на спътницата му в живота в социалните мрежи и категоричната му позиция да застане зад нея.
62,5% от анкетираните оценяват като положително за страната ни Българското европредседателство. На противоположното мнение са 22,5%, които заявяват, че оценяват като отрицателно приключващото Европредседателство. 11,1% отговарят, че не могат да преценят, а 3,9% не отговарят на въпроса.
Фактът, че почти 2/3 от избирателите одобряват отминаващото Европредседателство припокрива и положителната оценка, която българите дават за работата на министър-председателя, вицепремиерите и кабинета като цяло.
Предстоящите избори през 2019 г. за Европейски парламент също бяха предмет на анкетата на „Барометър България“. Запитахме респондентите за коя политическа сила биха гласували на евроизборите идната година.
Подкрепата за политическите сили на евроизборите следващата година изглеждат така: за ГЕРБ биха гласували 35,2%, за БСП – 28,6%, Обединени патриоти – 16,9%, ДПС – 14,9%. 1,8% биха гласували за други политически формации, а 2,6% заявяват, че няма да гласуват. Така заявените нагласи сочат, че в Европейския парламент четири партии биха излъчили представители. Страната ни избира 17 от депутатите в ЕП. Ако заявените нагласи за участие в европейските избори се запазят, то разпределението на мандатите по партии би било: за ГЕРБ – 6-7 места, за БСП – 5-6 места, за Обединените патриоти – 3, а за ДПС 2-3 евродепутатски места.