Кабинетът на ГЕРБ е в състояние на ликвидна криза. Фискалният резерв е значително под критичния минимум.
Той е бил на ниво от около 3 – 3,3 милиарда лева миналата седмица. В такава тежка ситуация не сме били от времето на Жан Виденов (1995-1996). За това предупреди икономистът и бивш заместник-министър от НДСВ Любомир Дацов.
„Стената на язовира, наречен фискален резерв, подава и парите изтичат“, образно представи състоянието на публичните финанси бившият финансов министър Милен Велчев.
Фискалният резерв е стопен доста под половината от сумата, която завариха през 2009. Тази втора половина се харчи доста по-трудно. Сегашното управление трябва да търси достъп до капиталовите пазари, а не с парите на пенсионерите да плати облигациите догодина, заяви Велчев.
Той заяви, че е категорично против парите от Сребърния фонд да се инвестират в български акции.
Това ще бъде най-голямата кражба, заяви той. Подобна ситуация имаше в Гърция преди няколко години, която изяде мандата на правителството на Нова демокрация, оглавявано от Костас Караманлис и стана една от причините за днешното плачевно състояния в южната ни съседка, коментира Милен Велчев.
От своя страна Любомир Дацов припомни, че Сребърният фонд е част от фискалния резерв. България е страна, която се намира във валутен борд и фискалният резерв е част от валутния борд.
Правителството иска да извади Сребърния фонд от валутните резерви и да ги даде на някого си. Това е скандално, смята Дацов. Той е категоричен, че тези пари трябва да се управляват единствено от Централната банка.
Според него няма логика схемата предлагана от правителството, при която да "инвестираме в самите себе си". Т.е. парите от Сребърния фонд да бъдат инвестирани в държавни ценни книжа /ДЦК/. "Инвестираме сами в себе си. Заменяме едни реални пари с хартийки. Целта на Сребърния фонд е да гарантира доходите на пенсионерите в бъдеще време", припомни Дацов.
Николай Василев нагледно обясни опасностите от идеята на Симеон Дянков за Сребърния фонд така: все едно някоя голяма компании да инвестира пенсионния фонд на своите служители в собствени акции. Ами ако с компанията нещата не тръгнат добре, къде отиват тези спестявания, попита Николай Василев.
Същата схема предлага министерството на финансите, защото не си направи труда да се подготви преди година и половина за плащанията по облигационните заеми, предвидени за 2013 г., поиска Дацов.
Според Велчев след рухването на митовете, че България е отлично подготвена за влизане в Шенген и успешно се бори с корупцията, ще рухне и митът, че можем да обслужваме безпроблемно дълга си.
„България нямаше проблем да обслужва дълга си по времето на Иван Костов, когато той беше 100% от БВП. Нямаше проблем по време на управлението на НДСВ, когато беше 75%, нямаше проблем и при Тройната коалиция, когато бе 35%. Още по-малко трябва да има проблем да го обслужва днес.
ГЕРБ наследиха един от най-ниските дългове в Европа – едва 14% от БВП", заяви Велчев. Според него, кабинетът на Бойко Борисов е изгубил последните 2 години, чудейки се какво да прави с капиталовите пазари.
Николай Василев се спре по-подробно на проблема с голямата междуфирмена задлъжнялост. Според него, големият проблем представляват не парите, които се дължат на банките /30% от цялата сума/, а средствата, които фирмите дължат една на друга.
Той предложи следните мерки за преодоляване на този проблем: да се реформира търговския закон, за да се улесни процедурата по обявяване в несъстоятелност; да се обърне по-сериозно внимание на развитието на капиталовите пазари чрез първични публични предлагания /IPO/– повечето български фирми се нуждаят от свеж акционерен капитал, а не от кредити; кредиторите на фирми, които имат големи просрочени дългове, да преобразуват своите дългове в ценни книжа, които да търгуват вторично на борсата и т.н.