Синът на топкриминалиста Ботьо Ботев - Божидар загина месец след жестока катастрофа край софийското село Железница на 18 юни. Днес пред Блиц проговори неговия приятел Владимир Мичев, който е шофирам джипа "Сузуки", в който с над 150 км/ч се е врязал 28-годишният Кристиян Зафиров.
Разказът му е потресаващ. Ето пълното интервю:
- Г-н Мичев, какво се случи на 18 юни, когато пътувахте заедно с Божидар Ботев?
- С Божидар отивахме да направим една дивечова нива в село Ярековица. Искахме да поставим малко царевица в хранилките на животните, тъй като имахме свободно време. Взехме джипа "Сузуки" на един мой колега. Качихме се горе, сипахме царевица и тръгнахме да се прибираме. Ръмеше лек дъжд и карахме супер бавно с около 40 км/ч.
Излизаме на правата преди село Железница, където е отбивката за Плана. Продължихме и на 30 метра след отбивката за Плана. Тогава видях срещу мен да кара "Хонда Сивик". Движеше се с над 100 км/ч. Летеше рязко срещу нас!
През това време Дари (Божидар Ботев) си беше пуснал на телефона мач от световното и следеше резултата. Аз успях само да кажа: "Какво прави тоя?". Излязох вдясно на пътя, на банкета, за да избегна удара. Зад нас имаше бетонна канавка, която е много дълбока.
- Какво се случи след това?
- Спрях пред канавката. В първия момент помислих, че този, който лети срещу мен или се е загледал в GSM или в радиото на колата си. Очаквах, че след като освободя моето платно ще се разминем или ще се ожулим. Но той се заби с пълна газ в нас. Имаше много свидетели на ситуацията, който казаха, че след удара нашият джип се е вдигнал един метър и половина във въздуха. Сузукито се завъртя и падна до канавката.
- Успяхте ли да излезете от Сузукито?
- Не. Ние бяхме вързани с коланите. От удара тялото на Божидар отиде между двете седалки, подпря се на мен, а главата му увисна. Започнах да викам: "Дари, Дари, Дари". След около 5 секунди той се освести и ми вика: "Как си?". Казах му, че ме боли кръста и той каза, че също много го боли кръста. Каза ми, че го болят ръцете и че те са му счупени.
Сигурно на 20 секунда от катастрофата при нас се струпаха много хора и ни попитаха дали да ни вадят от джипа. Аз им казах да извикат линейка.
Първо дойде патрулка и полицаите ни записаха данните. После дойде пожарна и пожарникарите започнаха да режат ламарините на сузукито. Срязаха вратата откъм Дари и го извадиха. Първата линейка го откара в Окръжна болница. След това ме извадиха мен и също ме закараха в болницата. В Окръжна болница попаднахме на уникален екип доктори. Уникални доктори. Повечето от тях са работили преди това в травматологията на "Пирогов". Това са докторите Асьо, Нешев, Милев, Николаков, който е великолепен специалист от Реанимацията и Станоевски. Страхотни специалисти, които много се грижиха за нас. Благодаря им от сърце!
След това дойдоха полицаите в болницата и ми взеха кръвна проба за алкохол. След това лекарите ни срязаха дрехите, за да ни обработят раните. Само 30 минути по-късно в болничната стая дойдоха трима полицаи. Единият от полицаите ми каза, че трябва да направи и проба с дрегер. Обясних му, че вече са ми взели кръвна проба, а той каза, че ако искам само кръвна проба, трябва да си я платя.
После ми каза да надуя дрегера. Проверката показа 0.00. Полицаят обърна пробата към колегите си и към лекарите, за да видят и те, че не съм употребил алкохол. Тогава попитах как е момчето, което ни блъсна. И знаеш ли какво ми каза?
- Не.
- Каза ми, че момчето е тръгнало да се самоубива. В последствие разбрах, че това му е вторият опит за самоубийство. След това с Дари ни вкараха в Травматологията на Окръжна болница и се започна с операциите. Това е цялата истина за катастрофата!