Съюзът на демократичните сили определя като популистки заиграванията с цената на хляба и от управляващи, и от парламентарната опозиция.
Това се казва в официална позиция на партията.
Искането търговските вериги да продават хляба без печалба е ехо от социализма. Това не е дясна политика! Това е подход, характерен за плановата, но не и за пазарната икономика.
Припомняме на управляващите, че от 30 години България не е социалистическа, комитетът по цените го няма и държавните регулации останаха в миналото, заедно с Член 1-ви и други лоши спомени от тоталитарния режим.
Предложението на БСП - ДДС за хляба да стане 5 процента, няма да намали крайната му цена за потребителите.
ДДС не е панацея. Най-показателният пример е Държавата Израел – с едни от най-високите цени на храните и нулева ставка на ДДС за тях. Наред с това, диференцираните ДДС ставки са остро критикувани в ЕС и вероятно скоро ще бъдат или премахнати, или сведени до минимум. Те са среда за ДДС измами, водят до утежняване и оскъпяване на административния контрол и са предпоставка за изкривяване на пазарните отношения.
Обективни причини за поскъпването на хляба има и те са: повишаването на цените на пшеницата, газта, електроенергията, горивата, които са борсови стоки, но също така и повишаването на заплатите в този отрасъл. Цената на хляба ще продължава да се влияе от тези фактори. Факт е, че в България имаме едни от най-високи разходи за храна в целия Европейски съюз – около 30% от доходите ни, но това е така, защото имаме най-ниския БВП.
Проблемът не е само във високите цени на храните, а и в ниските ни доходи, които са обусловени от недостатъчния ръст на икономиката и ниския БВП. Затрудненията на потребителите с най-ниски доходи не трябва да се решават с изкривяване на пазарните принципи, а чрез подкрепящи социални мерки на съответните институции.
От СДС отново предлагаме на всички политически сили да се обединим около идеята за удвояване на БВП през следващите 10 години до 200 млрд. лв., което ще доведе и до двойно увеличение на доходите на гражданите през 2028 г.
Ако не постигнем реален икономически растеж и удвояване на БВП, всякакви идеи за непазарно задържане на цените на стоките няма да доведат до реални ползи за потребителите, а ще поставят под съмнение един от водещите принципи на ЕС – пазарната икономика.