ФАКТИ единствени от българските медии бяха изпратили писмени въпроси до парламента за новия състав на Бюрото по контрол на СРС-та.
Това става ясно от днешното заседание на ресорната парламентарна комисия. Нейният председател Димитър Лазаров в началото на заседанието за изслушването на нови членове на Бюрото за контрол на СРС-та заяви, че ще изчете въпросите, защото те отразяват интереса на гражданското общество към темата. Въпросите не са публикувани на сайта, защото в правилника за избор на нови членове на Бюрото не предвижда медиите да поставят въпроси.
Все пак той прочете въпросите на ФАКТИ:
- Доколко Илко Димитров Желязков е допустим за член, след като в публикации в медии през 2001 г. той е освободен от Националната служба за сигурност по обвинения за злоупотреби с информация, нелоялност и извършване на корупционни действия?
- Как изборът на Пламен Колев Иванов и на Илко Димитров Желязков ще гарантират прозрачност и контрол над използваните СРС-та?
- На какво основание щатен служител на ДАНС е попълнил декларация, за да бъде предложен?
- Това не е ли в нарушение на чл. 45 и чл. 47 от Закона за ДАНС?
- Пуснал ли е Пламен Колев Иванов предизвестие за за прекратяване на взаимоотношенията си с ДАНС в изискуемия от закона 30-дневен срок?
Той посочи, че Пламен Колев Иванов не е в нарушение на чл. 45 и чл. 47 от Закона за ДАНС, защото тези разпоредби се отнасят за изборни длъжности като участие в изборите за парламент или президент.
Самият Пламен Колев по време заседанието отказа да вземе отношение по поставените въпроси.
След края на заседанието той заяви пред ФАКТИ, че се е консултирал с юристи преди да приеме номинацията от партия Воля. Спазването на закона винаги ме е водило в изпълнението на моите служебни задължения, уточни Пламен Колев.
Както ФАКТИ вече предупреди
Формално Пламен Колев Иванов има необходимия стаж да влезе в Бюрото за контрол на СРС-та.
Въпросът е, доколкото като служител на ДАНС, Пламен Иванов безпристрастно ще се грижи за правата на гражданите, а няма да изпълнява поръчки.
Юристи смятат, че кандидатът на Воля за Бюрото за контрол на СРС - та, първо трябва да подаде оставка от заеманата в момента длъжност в ДАНС и тогава да се кандидатира. Това е процедурата, която следва разпоредбите на чл. 45 и чл. 47 от Закона за ДАНС, както и чл. 130 от правилника за прилагане на закона за ДАНС.
Така той участва в състезанието за Бюрото за контрол на СРС-та, но не се отказва от заплатата си и „топлото си местенце“ в ДАНС.
Това е порочната схема „win – win”. И в двата случая Пламен Иванов печели. В този случай обаче губят гражданите и демокрацията.
Държавна агенция „Национална сигурност” е специализиран орган за контраразузнаване и сигурност, чиято основна мисия е разкриване, предотвратяване, пресичане и неутрализиране на заплахите за националната сигурност.
Агенцията е създадена, за да осигури ненамеса във вътрешните работи на българската държава от страна на външни фактори, да предоставя необходимата информация на висшите органи на държавна власт за провеждане на политиката по националната сигурност и вземане на решения в съответствие с националните интереси.
В изпълнение на законовите си функции ДАНС работи с целия инструментариум от оперативноиздирвателни методи и средства, се посочва на сайта на службата.
Всеизвестен факт е, че специалните служби по света се изкушават да прекрачват закона. В същото време гражданското общество изработва механизми, за да се противопостави на безконтролното подслушване и следене.
За целта беше създадено Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства като е независим държавен орган, който осъществява наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства.
По тази причина издигането от ВОЛЯ на Пламен Колев Иванов повдига редица въпроси.
Основният е доколко един служител на ДАНС ще може безпристрастно да контролира не само бившата си служба, но и други органи да не се изкушават да подслушват или следят незаконно гражданите.
Надвисналата заплаха той да оглави Бюрото след политически договорки намирисва на поредния гешефт.
В момента е известно, че четирима от тях са сегашните членове на бюрото, номинирани за втори мандат от същите политически сили. Това са – председателят Бойко Рашков и Илия Ганев, посочени от БСП, Огнян Атанасов, номинация на ГЕРБ, и Огнян Стоичков – кандидатура на Обединени патриоти, внесена на лидера на "Атака" Волен Сидеров. ДПС предлага Илко Желязков.
Предложеният от ДПС за заместник – председател на Бюрото за контрол на СРС Илко Димитров Желязков е действащ директор в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. В същото време той е председател на съвета на директорите на ТЕЦ „Марица Изток 2“ АД, както е и член на Съвета на директорите на търговското дружество „Ай Си Джи Би“ АД.
Това е абсолютно нарушение на закона за държавния служител. Законът е категоричен, че държавни служители, нямат право да участват в никакви търговски дружества, както и в съвети на директори в такива търговски дружества, включително и като контролни органи.
От своя страна „Терминал 3“ припомня, че Илко Желязков достига до ниво началник на сектор в направление „А“ на НСС. През 2001 г. обаче е освободен от структурите на службата за сигурност като според публикации в медиите, отстраняването му е за злоупотреби с информация, нелоялност и извършване на корупционни действия.
На фона на затруднената комуникация между бюрото и ДАНС, агенцията всъщност произвежда най-неграмотните искания за СРС, става ясно от последния доклад на Бюрото за контрол на СРС-та. От една страна ДАНС е отправил най-малко такива до съда, а от друга е получил най-много откази, заради различни нарушения на изискванията.
В последния доклад на Бюрото за контрол на СРС-та официално се признава, че през 2017 г. в структури на ДАНС са били осуетени три проверки. Още по-тревожно е, че това вече е официална позиция на ръководството на Агенцията.
Издигането на служители от ДАНС с амбиции за началнически постове поставя в опасна зависимост гражданското общество.