Социалните от смолянско отнеха новородено момченце от самотна майка, която нямала лека кола. Обяснили й, че ако малкият се разболее, в селото им нямало лекар и тя нямало как да го закара до болница в Смолян. Това твърди 26-годишната Симона Алексова, която от средата на декември м.г. не е спряла да плаче от мъка по бебето си. „Защото е бяло, здраво и красиво бебе, а и е момченце, затова им го взеха. Виждат, че е самотна майка и няма отникъде защита”, си говореха хората в малкото родопско село, цитирани от „Монитор”.
Тя била заплашена, че ще бъде освидетелствана за психично болна. „Много съм си адекватна даже. Нямам никакви психически заболявания”, казва Симона и предполага, че това може да е, защото избухнала в плач, когато видяла, че малкият Александър липсва от кувьоза в родилното. Симона живее заедно с майка си Ана Хаджийска, баба си и двамата си братя в двуетажна стара къща в село Речани, което се намира на половин километър от село Арда в община Смолян, съвсем близо до границата ни с Гърция.
Малкото семейство е чакало раждането на момченцето с голямо желание, разказват Симона и майка й. Екипът посети къщата на Симона и Ана, за да види, дали е мръсна, неподдържана и в какви условия живеят както самите те, така и как е щяло да бъде гледано бебето.
„Те живеят всички в една стая”, коментира кметът на село Арда Недко Юруков. „Три деца съм отгледала в тази стая. Три! Ако бебето ни бъде върнато, Симона ще остане сама в стаята с бебето, защото ние имаме на втория етаж две други стаи. Предложихме да й наемем къща в село Арда. Предложихме да се пренесе в местната здравна служба, защото жилището там бе освободено наскоро, но и това не бе прието”, го контрира бабата Ана.
Тяхната част от двуетажната къща, която е захранена с ток и вода, действително е стара, а стаята на първото ниво е с нисък таван. Въпреки това жилището е чисто, уютно и топло. Подовете са настлани с черги, по които няма мръсотии. Гостите се събуват на вратата, а стълбището към втория етаж е вътрешно.
Вътрешни са старите баня и тоалетна. В малкото антре хората са си сложили хладилник и автоматична пералня. Старият им бойлер на дърва се е развалил и нямали топла вода. Това пък бил другият аргумент на социалните. Бабата Ана обаче се кълне, че до дни ще купи бойлер на ток, за да има постоянна топла вода у тях.
За бебето е купено всичко нужно – от кошче за спане, до леген за къпане, дрешки, памперси, столче за кола, количка, масичка за повиване. Ана и дъщеря й Симона нямат постоянни доходи. Хващат се от време на време да чистят къщи и малки хотели, но твърдят, че живеят скромно и се справят и с малкото, което имат.
Александър е роден на 11 декември в смолянската болница. По време на бременността си Симона е посещавала АГ консултации. Детето било чакано и желано, въпреки че тя е самотна майка. Бащата е обещал, след ДНК тест, да припознае момченцето и да поеме отговорността си за него. За това обаче не е имало време, защото Александър е взет дни след раждането си от социалните. Самото раждането е било преждевременно и със секцио по медицински показатели.
Лекарите сложили бебето за няколко дни в кувьоз. Симона ходила всеки ден между 16 и 17 часа, когато е разрешено свиждането, за да види Александър. След изписването си останала в болницата, за да бъде близо до кувьоза и бебето. И тя, и майка й Ана твърдят, че не са подписвали документи, че се отказват от бебето.
„Тя имаше кърма, но не можеше да си кърми бебето, защото социалните й го взеха. И сега, като ни го върнат, ще трябва да купуваме сухи млека. Не сме се отказали от Александър. Искаме да ни го върнат веднага, а не след 6 месеца или след година”, казва бабата Ана. Тя е категорична, че дъщеря й Симона няма психични отклонения, не се води на отчет в Психодиспансера и че подобни твърдения от страна на социалните служби са лъжа.
Симона има завършен 12-и клас и дори е имала абитуриентски бал, но тъй като не се е явила на матурите, няма диплома за средно образование. „Мен ме изкараха, че съм алкохоличка, че правя скандали постоянно в селото. Също ни изкараха, че не сме имали социални контакти. Как така хем правя скандали, пък сме социално изолирани?”, се пита бабата Ана. За Коледа и Нова година им било казано да не ходят да притесняват бебето и приемното семейство, защото са празници. В първите дни на януари Симона се разболяла от вирус с висока температура, но веднага щом оздравее, иска да отиде да види своя първороден син, за да не я обвинят, че не се интересува от бебето си.