Побоят над военен във Войводиново, нанесен от група роми, и последвалата позиция на вицепремиера и военен министър Красимир Каракачанов нажежиха политическите настроения през изминалата седмица.
Според проведено от „Барометър България“ експресно телефонно проучване през периода 12-14 януари 2019 г., позицията на министъра печели категорично одобрението на 73% от анкетираните. Процентът одобряващи значително надхвърля традиционния електорат на Обединени патриоти, от чиято квота е Каракачанов, и е резултат както на естественото възмущение срещу случилото се във Войводиново, така и защото голяма част от респондентите виждат в мнението и действията на вицепремиера не само справедлив отзвук на събитията, но и адекватна и навременна реакция от страна на политик и институция, в качеството му на военен министър, по повод извършено престъпление спрямо негов подчинен.
Макар и инцидентът да е битов, именно битовата престъпност е тази, с която се сблъскват лично повечето хора, затова и приемат въпроса емоционално и лично. Не може да се пропусне и фактът, че обществото става все по-чувствително спрямо ненаказуемостта и преекспонирането на темата за защита на правата, обвързани с определена етническа или социална група, без да има реципрочност на отговорностите, включително и отговорност пред закона.
На диаметрално противоположно мнение са едва 12,1% от анкетираните, за които позицията на военния министър е крайна и застрашаваща етническия мир, 14,9% от анкетираните се въздържат от мнение по въпроса.
В случай, че изборите за български парламент се провеждат днес, 52% от анкетираните са категорични, че ще гласуват, а още 10% са по-скоро склонни да го направят.
30% е делът на тези, които със сигурност не биха отишли до урните, но към тях се добавят още 4,9%, които вероятно няма да го направят. Без отговор са само 3,1%.
Ако изборите за Народно събрание бяха днес, за кого бихте гласували?
ГЕРБ - 22,3%
БСП - 20,1%
ОП - 7,6%
ДПС - 6,2%
Други - 6,0%
След края на коледните и новогодишни празници и активното начало на новата година, „Барометър България“ зададе и въпроса „Ако изборите за Народно събрание бяха днес, за кого бихте гласували?“
На база отговорите четири партии биха влезли в следващия парламент. Начело в класацията са ГЕРБ с 22,3%, следвани от БСП с 20,1%. Обединени патриоти са на трета позиция със 7,6%, като има индикации за втвърдяване на позициите на електората им и привличане на допълнителна подкрепа след последните събития във Войводино. ДПС биха получили подкрепата на 6,2% от избирателите. Към момента останалите партии не прескачат четирипроцентовата бариера.
Коя партия бихте подкрепили на предстоящите през месец май избори за български представители в Европейския парламент?
ГЕРБ - 20,3%
БСП - 18,5%
ДПС - 6,6%
ОП - 6,2%
ГЕРБ, БСП, ДПС и ОП са четирите партии, които биха излъчили представители от България в Европарламента. При така дадената заявка от анкетираните това би довело да 6 места за ГЕРБ в следващия ЕП, 5 за БСП, за ДПС – 3 или 4, а за Обединени патриоти – между 2 и 4. При патриотите е от особено значение кой ще е начело на листата с кандидати. През този мандат на Европарламента Ангел Джамбазки е единственият видим и разпознаваем от избирателите български евродепутат – не само сред симпатизантите на ОП, а и на привържениците на други партии. Към момента не е ясно и дали трите партии от патриотичната коалиция ще се явят съвместно на евроизборите.
При двете по големи партии ГЕРБ и БСП се наблюдава подкрепа за листите им от традиционните им избиратели, които биха ги подкрепили и на национални избори. Кой ще заеме водаческото място в листите им за ЕП явно вълнува по-скоро самите партийни централи, а не се оказва към момента влияние върху решението за подкрепа на избирателите им. С уговорката за спецификата на електората на ДПС, то и при тази формация може да се говори за силна партийна подкрепа към листата с кандидати за европарламента, а не толкова мажоритарна – за личностите в нея.
Характеристики на проучването
Период на провеждане на изследването: 12-14.01.2019 г.
Методология: Количествено проучване
Представителност: населението на България с избирателни права
Обем на извадката: 812 души на възраст над 18 г.
Методика: Стратифицирана квотна извадка по признаците възраст и пол
Метод: Телефонно интервю
Финансиране: Собствено