Шестнадесет лева за 1000 кв. м. на плажа „Смокиня“, това е цената платена от Пламен Иванов през 2000 г. за имота, станал печално известен миналия уикенд като разорана от багери дюна. Това става ясно от проверки на „Биволъ“ в Кадастъра и Имотния регистър.
Сегашният собственик Иван Нончев, който беше обвинен от прокуратурата за унищожаването на дюната е броил през миналия февруари 5000 лв. за 683 кв.м. от същия имот. Останалите 317 кв.м. от имота, прилежащи към плажа, вече са изключителна държавна собственост. От наличните вписвания в Имотния регистър не става ясно кога са отчуждени.
Пламен Иванов е изкупил в края на 90-те и началото на милениума голямо количество имоти в района на Созопол в местностите „Буджака“ и „Каваци“ от местни хора, които впоследствие е препродал, показва имотната му партида. Сделките му обаче изглежда систематично са изповядвани на нереално ниски, симулативни цени.
Статутът на земята е останал същия през годините – земеделски земя, а новият собственик Иван Нончев е поставил на нея каравана. Според прокуратурата той е поръчал изравняването на дюната на двама души, за което заплатил 1000 лв. Той самият отрича.
„Биволъ“ изследва и съседните терени, които се намират върху дюни. Част от тях са изключителна държавна собственост, но има и такива, които са частни и дори са се сдобили със статут на терени за застрояване. Всичко това говори, че скандали с дюните там ще има
Докато багер ги заличи или държавата ги изкупи
Отчуждаването на дюните в полза на държавата беше обещано преди години от министър Лиляна Павлова, след поредица от скандали с тяхното унищожаване от предприемачи, близки до властта. Най-гръмкият от тях стана известен като „Дюнигейт“ след като преди 6 години Биволъ доказа, че Министерството на земеделието е раздавало на безценица дюните като земеделски земи на приближени до властта бизнесмени.
Схемата „Дюнигейт“ е патент на скандалния архитект Калин Тихолов, приближен до Доган и Йордан Цонев който участва и в други схеми за заграбване на ценни земи по крайбрежието и в частност в Парк Странджа.
Резултат от скандала Дюнигейт беше приемането на закон, според който дюните трябва да се картират и обявят в специализирани кадастрални карти, след което да се одържавят. Специализираните карти така и не са готови в цялост шест години по-късно и не е тръгнала нито една процедура по отчуждаване.
Междувременно почти всяка година избухва нов скандал с унищожени дюни, като собствениците бързат да ги заравнят, застроят и поставят държавата пред свършен факт. От своя страна властта никак не бърза да ги възпре и дори ги подпомага с бездействието си.
Такъв беше случаят с дюните на Къмпинг „Юг“, в северната част на плажа „Корал“, върху които беше установено, че е построен Хотел „Морско Конче“. На теория ДНСК трябваше вече да е задействала процедура за събарянето му, но такава не е известно да има.
Подобна индулгенция от държавата има и скандалния мафиотски хотел „Дюн“, построен директно върху плажа в Слънчев Бряг.
Какво трябва да направи държавата!? Спешно!
Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“, предупреждава, че разораването и унищожаването на дюните в природната забележителност „Пясъчните дюни в м. „Каваците““ е сериозно нарушение на законодателството и показва безсилието на държавата да опазва природата.
Природната забележителност е обявена със заповед още от 1984 г., за да са опазят находища на редки видове. Съответно в нея се забраняват дейности, с които се поврежда или изменя както естествения облик на местността, така и на водния й режим, а също всякакво строителство, навлизането на моторни превозни средства и изкореняването или късането на растения и т.н.
Проверка на природозащитниците показва, че голяма част от сивите дюни в природната забележителност до къмпинг „Смокиня“ са частни и се водят земеделска земя. Но дори и в частна нива, собственикът няма право да унищожава видове от Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие, каквито се срещаха върху разораните дюни.
Затова:
– Всички дюни да се включат в зона А по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие;
– Всички дюни по кадастрална карта да бъдат отразени с такъв начин на трайно ползване (НТП 3442), а не като лозя, обработваеми земи или пасища, както е в момента;
– Връщане на държавата на всички незаконно заменени земеделски земи (какъвто е най-вероятно случаят с дюните на „Смокиня“) и гори, и за които има окончателно решение на ниво Европейски съюз, за чието изпълнение обаче няколко години българското правителство си прави оглушки;
– Държавата да си изпълни задължението по Закона за устройство на черноморското крайбрежие и да одържави всички приватизирани или реституирани дюни, повечето от които се водят земеделска земя. Средства за това има в Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“;
– Всички преместваеми обекти поставени върху дюните да бъдат премахнати;
– Унищожените и увредени дюни трябва да бъдат възстановени по Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети (ЗОПОЕЩ).