„Турското робство е метафора, историческата истина е друга“.
Какво мислите за автора на това твърдение?
Какъв е той - обикновен сквернословец, още по-обикновен комплексар или нещо друго?
И какви слабаци управляват държавата, та търпят подобни хули?
Докачливи, ако хвърлиш дори прашинка върху постните им личности - обаче толерантни към опозоряването на Историята ни.
Навсякъде една думица да бъде казана срещу Холокоста - и ще разкостят хулигана.
Преди време в Австрия осъдиха известен британски историк, защото си беше позволил да се усъмни в някои твърдения за Холокоста.
Тук публично изнасилват Историята ни - но слабаците си мълчат.
Клетият арменски народ извади голям късмет, досега поне - все още някакъв местен еничарин не е казал, че арменците са си живели райски под турския нож.
Впрочем, един – Соломон Паси – почти го изговори: „Каква ни е далаверата, та да признаваме арменския геноцид?“
Всичко е далавера за тия типове.
Защо се изтъпанват така тия хора?
Някакви старомомински комплекси ли начесват?
Или пък искат с тъпоумна провокация да се наврат в полезрението на публиката?
Глупаво е, защото с лилипутския си ръст трябва да се преборят с литературната ни класика, с историческите извори, с краеведението, със свидетелствата на чужди автори.
Ами свидетелствата на народното творчество?
И те ли трябва да бъдат поругани и зачеркнати?
По-вероятната причина е, че новите еничари са огладнели и пробутват скандална теза, за да осребрят отцеругателството си.
Винаги ще се намери кой да им плати.
Къде зяпа обаче държавата?
Нали сте големи приятели с евреите – поучете се от тях.
Автор: Кеворк Кеворкян