От ДПС ще разкрием какви зависимости са имали партиите в годините, когато не са получавали достатъчно държавна субсидия и обществено финансиране, каза в предаването "Референдум" по БНТ депутатът от движението и заместник - председател на бюджетната комисия Йордан Цонев.
Той поясни, че ще бъдат извадени зависимостите и на самото ДПС. "Нека да види обществото какво струва безплатният обяд", допълни Цонев. Дебатът в "Референдум", в който участваха представители на всички парламентарно представени партии, се състоя ден преди в парламента да започне обсъждане за намаляване на субсидията за партиите.
Йордан Цонев припомни, че през 2001 година е въведена субсидията от 1 лева. През 2004 година тя става 1% от Минималната работна заплата, или 1.50 лева приблизително. Цонев каза още, че до 2006 година, когато субсидията става 6 лева, партиите са се издържали от частно финансиране.
В отговор на въпрос, той обясни, че тогава партиите са взимали пари от икономическите субекти, "на които после вършиш някаква работа". "От 2006 година нито едно юридическо лице не може да прави дарение на политическа партия и зависимостите спряха. Въведохме забраната, защото тази субсидия вече беше достатъчна", допълни депутатът.
Той подчерта на няколко пъти, че като се махне субсидията, или тя се намали до исканите от управляващите нива, механизмът за финансиране на партиите ще е чрез лобизъм. "С 1 лев и 5 лева не може, субсидията трябва да е минимум 10 лева", каза Цонев.
ГЕРБ е вносител на предложението за партийна субсидия от 1 лев и ще го защитава, заяви Тома Биков.
"Този наш политически акт е свързан най-вече с обвиненията към нас, че ние сме тези, които крепят държавната субсидия и сме се хванали за нея, че дори понякога и на сила даваме субсидия на оставалите политически сили, най-вече на колегите от БСП", каза той.
Вече ни омръзва ролята на вечния лош. Ние отчитаме всички рискове на това предложение и искаме да знаем всяка партия на какво държи, добави още Биков.
"Ние не приехме предложението на ГЕРБ на първо четене и не сме съгласни да бъде хвърлена политическата система на България във финансов хаос с някакви внезапни предложения. Тези предложения, които бяха направени рано сутринта, бяха задействани незабавно от парламента по нареждане на премиера без никакви предварителни разчети. В проектозакона няма никакви разчети какви ще са последиците - и финансови, и политически за партиите", подчерта Румен Гечев.
Той обаче отбеляза, бе БСП категорично подкрепя данъкоплатците да осъществяват контрол, да се правят анализи и при необходимост да се намалява субсидията.
"В утрешния ден предстои гласуването на първо четене на предложението на актуализацията на бюджета, в която е заложен този 1 лев. Тогава ще видите и гласуването на парламентарната група на "Обединени патриоти". Тя е изградена от три отделни политически обекта и като триумвират всяка една от партиите може да има различно мнение", направи уговорката Николай Александров.
Той заяви, че като депутат от "Атака", е подкрепил внесеното от премиера Борисов предложение за 1 лев субсидия, но с условието, че "трябва да има някаква друга концепция за финансирането".
"Позицията на партия "Воля" е много последователна и ясна. Още преди две години, когато влезе референдумът, на който близо 2,5 млн. българи гласуваха, ние бяхме единствената опозиционна партия, която го подкрепи. Нещо повече - г-н Марешки още преди да влезе в парламента също е инициирал такъв референдум, който пък е бил за нула лева субсидия. Така че нашата позиция по темата е ясна - със сигурност трябва да има намаляване на субсидията", заяви Елена Аксиева.
В предаването беше представено и проучване на "Алфа рисърч" по поръчка на "Референдум" като на въпрос колко лева трябва да е субсидията, ако е по-малко от 11 лева на спечелен глас, средната сума е 3.6 лева.
Като цяло 3.1% от анкетираните са на мнение, че размерът трябва да остане както сега – 11 лева, а 62.2 на сто смятат, че сумата трябва да е по-малка. 33.3% нямат мнение, а 1.3 на сто мислят, че партиите изобщо не трябва да получават пари от държавата.
На въпрос как ще се отрази на партиите намаляването на субсидиите, 38.5% мислят, че това ще доведе до подобряване на работата им, а според 55.3 на сто не очакват да има промяна.