Почина известната телевизионна режисьорка, сценарист и журналист Нушка Григорова, която като дете е била в обятията на Георги Димитров. Скръбната вест съобщи на Фейсбук страницата си журналистът Лозан Такев. На 15 юли тя трябваше да навърши 81 години.
Нушка Григорова е дългогодишен служител на Българска национална телевизия. Тя е завършила актьорско майсторство, а впоследствие и режисура. Възпитаничка е на легендарните Боян Дановски и Желчо Мандаджиев. Кореспондент е била на Българската националната телевизия в Москва. Телевизионният ѝ дебют е в сериала "На всеки километър".
В историческите архиви Нушка Григорова остава със снимката на Георги Димитров, в която той я държи на ръце като момиченце, тогава хористка в "Бодра смяна". Това се е случило през 1946 г. във Военния клуб.
Ето какво разказваше приживе самата Нушка Григорова:
"Димитров имаше среща с партизани и ятаци. Изнесен бе концерт с известни артисти. Малко преди началото батко Владимир Бонев ме заведе зад кулисите и каза: това дете трябва да рецитира. Отговориха му, че това не е концерт за деца, той се ядоса. По едно време ме обявиха на сцената. След рецитацията аз излязох напред и с пръстче показах Димитров, той седеше на първия ред, и почнах стихотворението на Асен Босев "Цял народ те слави, чичко Димитров", усмихвах се и гледах към него. Всички станаха и ръкопляскаха, а чичо Добри Терпешев ме взе на ръце, целуна ме и ме подаде на Димитров. Той попита тука ли са родителите на това дете...."
След това заявил на родителите ѝ, че детето е много талантливо и трябва да се занимава с изкуство.
В последно време много хора се обявяват за телевизионни легенди, и когато трябва да напишем за истинските, се затрудняваме в лексиката... На 300 километра от столицата разбрах, че се е е преселила в отвъдното една наистина легенда - слънчевата и лъчезарна режисьорка от БНТ Нушка Григорова, написа Лозан Такев на страницата си във Фейсбук.
"Нушка беше част от редакционната колегия на главна редакция "Детски и младежки предавания" /през 1985 - 1992 година/, когато бях главен редактор в Националната телевизия и с нея сътворихме десетки детски и младежки заглавия и руски песни, спектакли, а тя самата остави в архива "хумора от минали години", стари градски песни, приказки и репортажи от Международната детска асамбеля "Знаме на мира", новели и телевизионни шедьоври, които днес трудно ще се появят при днешната тарифа за идеята ...
Трудно днес ще се появат такива мокихани, трудно ще дойдат такива режисьори, такива творци и родолюбци, за да оставят сърце и всеотдайно да се посветят почти безвъзмездно на децата, на зрителите...
Нушка беше добронамерена, всеотдайна, Нушка остави свой почерк, който е неподражаем... Нушка работеше сърцато, предано, без умора и почивка, до последния кадър влагаше душа и смисъл...
И сега съм убеден, че там някъде в звездния телевизионен небосклон има място за нейното творческо присъствие и тя ще продължи от там да ни радва с нови творби и идеи, с нови режисьорски хрумвания, с нови добри послания в името на децата и телевизионните зрители..
Мир на праха ѝ! Спокоен сън, Нуше...", така журналистът се прощава с легендата.