48 офицери от Българската армия участват в Илинденско-Преображенското въстание, в подготовката, и в хода на военните действия, това крещи за българския му характер. Това каза за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“ историкът проф. Светлозар Елдъров по повод 116-та годишнина от въстанието. Сред тях са знакови имена като генерал Иван Цончев, поручик Борис Сарафов, капитан Стамат Икономов и много други, посочи той. Това са група дейци – български офицери, които участват в освободителната борба още от четническите акции през 1895 година, виждаме ги в Горноджумайскто въстание, обясни проф. Елдъров.
„Всички документи, свързани с Македоно-Одринската революционна организация, която е основният носител на въстанието, но и с Македоно-Одринската организация на върховния комитет в България и на тайните офицерски братства от Българската армия, са написани на български език.
Възванието, с което населението в Македония и в Одринска Тракия, се приканва да въстане и да жертва живота си, е написано на литературен български книжовен език. Как е възможно някой да отрича българския национален характер на Илинденско-Преображенското въстание и изобщо на Македоно-Одринската революционна борба?
Ако тези хора не се чувстваха българи, щяха ли да пожертват живота си, ако някой ги прикани на език, който смятат, че не е техен“, попита той. Проф. Светлозар Елдъров каза още, че Македоно-Одринските организации и тайните офицерски братства в Българската армия успяват да превърнат поробения българин в достоен боец. Те сформират въстаническа армия, която успява да устои близо 3 месеца на около 300 хилядна османска войска, припомни историкът.