Двойно намалява склонността на българите да гласуват за нови политически формации, показва проучване на НЦИОМ. Оказва се, че през май готовите да дадат вота си за новоизлюпени партии са два пъти по-малко, отколкото през април (15% към 31%). Този спад стига до най-ниския регистриран от НЦИОМ дял на готовност за подкрепа на нова партия. Изводът е, че поне засега, интересът към новите играчи или намалява, или в някаква степен вече е задоволен, става ясно от изследването.
За нова партия биха гласували главно хора в активна трудова възраст, високообразовани жители на столицата и на областните градове. На там се ориентират по-често центристки избиратели, като преобладават тези с дясно-центристки възгледи.
Новите партии засега не привличат интерес у неактивните избиратели. Едва 18% от негласуващите биха подкрепили нова формация, което обяснява защо нововъзникващите формации се целят предимно в политически изкушения електорат.
Една трета от готовите да подкрепят партията на Меглена Кунева определят политическите си възгледи като центристки, а равни дялове (от по 13%) от симпатизиращите на тази нова формация се самоопределят като десни и леви.
За „България на гражданите” на Меглена Кунева биха гласували предимно хора на възраст между 40 и 50 години, високообразовани и заможни респонденти. Подобен профил на подкрепа за тази нова формация я поставя в нишата на избирателите на НДСВ от 2001 и 2005 година и в тази на избирателите на ПП ГЕРБ от 2009 година.
За последните десет години в политиката Меглена Кунева запазва рейтинг на одобрение по-висок от неодобрението към работата си. Положителният й публичен образ, както и резултите от президентските избори през 2011 г. допринасят за спечелване на симпатии към проекта „България на гражданите”.
Година преди парламентарните избори няма социологическа агенция или политически анализатор, които да поставят под съмнение лидерството на ГЕРБ. Досегашните изследвания на НЦИОМ показват, че коалициите, според по-голяма част от избирателите, са нежелана управленска формула.
Споделянето на властта и неминуемо свързаните с това представи за пазарлък и компромиси, са основните аргументи срещу коалициите. В същото време регистрираме, че симпатизантите на малките партии са по-благосклонни към коалиране, тъй като в това виждат своя шанс за реално политическо представителство.
Над две трети от българите не са убедени в необходимостта ГЕРБ да си партнира с която и да е друга политическа формация, според данните от настоящото изследване.
Макар и с невисоки дялове, като най-подходящите политически партньори на ГЕРБ са посочени „България на гражданите” и СДС – от по 9%.
Едва 5% от интервюираните допускат, че е възможно бъдещо политическо партньорство между ГЕРБ и БСП.
Главно в резултат на известна политическа инерция една четвърт от интервюираните, посочват, че ДПС е най-добрият избор за политически партньор на БСП. Всеки десети участник в проучването е на мнение, че новата партия на Меглена Кунева също е възможен партньор на БСП. Според симпатизантите на БСП обаче, най-подходящ партньор за тях би била партията на Меглена Кунева, а не ДПС.
От данните проличава, че „България на гражданите” се възприема като еднакво възможен партньор както в лява, така и в дясна конфигурация. Подобна равноотдалеченост в масовите представи има предимства, но и рискове в реална изборна ситуация, когато големите партии полагат усилия да консолидират максимално собствените си симпатизанти и не правят предизборни жестове дори към евентуалните си политически партньори.
Самите симпатизанти на новата партия „България на гражданите” също гледат на БСП и на ГЕРБ в равна степен като на възможни партньори.
Резултатите са от национално представително проучване на НЦИОМ, проведено между 23 и 30 май 2012 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни жители на страната в 86 населени места.