НЦИОМ: Ако изборите бяха през май само ГЕРБ, БСП и ДПС в парламента

Ако парламентарният вот се провеждаше през последната седмица на май 2012 г., в парламента биха попаднали ГЕРБ, БСП и ДПС. Новоучредената политическа партия "България на гражданите" дава сериозна заявка за присъствие в следващия парламент, но изводи могат да се правят след по-продължителен период на наблюдение на обществените нагласи.

Данните от майското национално проучване на НЦИОМ показват, че няма значими разлики в електоралните дялове на основните парламентарно представени партии в сравнение с април. ГЕРБ би получила 31.1% от гласовете на избирателите, БСП – 17.9%, ДПС – 7.0% и "България на гражданите" – 5.5%. Тези резултати са в отговор на закрит въпрос, като на интервюираните е предлаган списък с имената на политическите партии.

ГЕРБ запазва 71% от избирателите си от 2009 г., БСП – 81%, а ДПС – 85%. ГЕРБ задържа по-добрите си позиции от останалите партии сред хората в трудовоактивна възраст, сред образованите българи, сред жителите на областните градове и столицата.

Към момента е трудно да бъде измерена електоралната тежест на партиите от "Синята коалиция" (СДС и ДСБ), както и на партия "Атака". Доколкото изследването се провеждаше на терен непосредствено след като Мартин Димитров подаде оставка като лидер на СДС и започна процес на разцепление в Синята коалиция, то получените данни не могат да бъдат надежден ориентир за по-нататъшните перспективи на двете десни партии.

В отговор на въпроса: "Кой печели от разцеплението в Синята коалиция", 26% от интервюираните посочват ГЕРБ, а 19% – БСП. Най-масовият отговор обаче е този, че от разцеплението не печели никой – това твърдят 38%. Очевидно на случилото се гледа като на по-скоро деструктивен процес, от който няма победител. ГЕРБ печели от разцеплението на Синята коалиция според почти половината от симпатизантите на БСП (47%). 41% от симпатизантите на ГЕРБ пък смятат, че никой не печели от разцеплението в Синята коалиция. Към момента регистрираме разпиляване на националистически ориентирания вот към няколко формации. Това поставя въпросителни пред националистите на предстоящия парламентарен вот. Предмет на по-нататъшни изследвания ще бъдат коалиционните стратегии на партиите с националистически профил.

Ситуацията около избирателите на партия "Атака" в този смисъл е нееднозначна. От една страна, формацията на Волен Сидеров губи позиции, от друга страна обаче, отлелият се от него електорат не е твърдо ориентиран в друга посока. Това е предизвикателство пред Сидеров, от една страна, и все още голям проблем пред нововъзникващите националистически формации, от друга.

За последните десет месеца не се променя делът на българите, които твърдят, че са разочаровани от партиите, на които симпатизират – те са около 26% от населението. Най-много разочаровани има сред хората на възраст между 40 и 60 години и сред високообразованите респонденти. Сред избирателите на БСП има повече разочаровани, отколкото сред избирателите на ГЕРБ. 7% от българите твърдят, че ще гласуват за нова партия главно поради разочарование от партията, на която симпатизират.

От началото на годината регистрираме ръст на одобрението (със 7%) и спад на неодобрението (с 6%) към работата на министър Нона Караджова. Обществените настроения към министъра на околната среда и водите отбелязват положителна тенденция доколкото за последната година одобрението към работата й расте с 10%. Лиляна Павлова е министърът, чийто рейтинг нараства най-бързо, в това число и сред избирателите на ГЕРБ, 70% от които одобряват работата й.

Кристалина Георгиева продължава да получава много високо одобрение (68%) за дейността си като български еврокомисар. По наше мнение, обаче тя не може да бъде поставяна в класацията на най-одобряваните политици, които работят в България. Кристалина Георгиева е особено популярна сред представителите на елитните обществени прослойки – високообразованите респонденти и жителите на градовете.

Йорданка Фандъкова е най-одобряваният български политик през месец май (от 61% от българите). Кметът на столицата е одобрявана от 86% от симпатизантите на ГЕРБ и от близо 70% от софиянци. Следват Росен Плевнелиев (53.5%); Бойко Борисов (50.0%); Цветан Цветанов (44.3%); Лиляна Павлова (43.9%); Мирослав Найденов (43.8%); Николай Младенов (41.9%); Меглена Кунева (41.2%); Георги Първанов (40.4%); Маргарита Попова (39.9%); Вежди Рашидов (36.7%); Сергей Игнатов (33.8%); Свилен Нейков (32.7%).

В майското си проучване НЦИОМ изследва отношението към практиката в някои общини избирателните секции да се изнесат извън ромските махали като превантивна мярка срещу купуването на гласове. 45% одобряват подобна идея, против нея се обявяват една четвърт – предимно бедните хора и самите роми. В столицата регистрираме повишена критичност към идеята. Над средното одобрение идеята получава сред мъжете, сред хората на възраст от 40 до 49 години, сред високообразованите и заможните респонденти, както и сред живеещите в градовете - областни центрове.