Едно прибързано и недобре обмислено предложение на коалиционния съвет на управляващото мнозинство в Парламента сложи на масата за обсъждане въпроса за непрекъснато увеличаващите се разходи за паричните обезщетения за временна неработоспособност поради заболяване и контрола върху тях. За никого не е тайна, че има сериозно увеличение на разходите за този социален риск за периода 2011 – 2018 г. Експертите на КНСБ направиха анализ на данните, който показа, че най-съществен принос за това има ръстът на издадените болнични листове с по-голяма продължителност.
Броят на дните във временна неработоспособност поради общо заболяване, които са за сметка на ДОО от 11,9 млн. през 2011 г. нараства до 17,8 млн. дни (или с 49 на сто повече) през 2018 г. Броят на дните, които са изплатени за сметка на работодателите се увеличава от 4 млн. (2011 г.) на 5,7 млн. (ръст 42 на сто), плащайки първите три дни на всеки болничен лист, независимо от неговата продължителност, показват данните на Националния осигурителен институт, цитирани от КНСБ.
За същия период средната продължителност на един болничен лист, който се изплаща от ДОО, т.е. от четвъртия ден нататък нараства от 8,18 дни (2011 г.) до 8,36 дни (2018 г.), т.е. с 0,18 дни. Увеличава се и размерът на среднодневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. От 21,58 лв. през 2011 г. този размер достига до 31,22 лв. през 2018 г. (или с 44,7 на сто за 8 г.).
Тенденцията на увеличаване на срока на ползване на болнични поради общо заболяване и изместването им към по-продължителни периоди (между 15-30 дни) води и до по-висок разход на едно лице с обезщетение през годината. Стойностите на този показател за 2011 г. са 384,36 лв., докато през 2018 г. те нарастват до 619,19 лв. (ръст с 61 на сто).
Посочените показатели формират общия годишен разход за парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, който от 256,4 млн. лв. (2011 г.) достига до 556,6 млн. лв. (2018 г.) или увеличението е над 2,1 пъти.
Данните показват динамиката в разходите за краткосрочни обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, но далеч по-важно е да се анализират причините, както и някои детайли, които обясняват несъстоятелността на твърденията на част от работодателските организации, че от 1/3 до 2/3 от болничните листове с продължителност до 7 дни са фалшиви (т.е. такива, които се ползват от осигурените лица за удължаване на почивката преди или след празници, за туризъм и т.н.)
Броят на издадените болнични листове с продължителност от 4 до 7 дни през 2018 г. е 766,9 хил. (37,0 на сто от общия брой) , изплатените дни с продължителност от 4 до 7 дни (от които първите три дни се плащат от работодателя, а от четвъртия ден – от ДОО) са 1 573,1 хил. дни (9,0 на сто от общо изплатените дни поради общо заболяване), а разходите – 53,9 млн. лв. (9,9% от общите разходи за парични обезщетения поради общо заболяване).
Посочените данни показват ясно, че делът на болничните листове с продължителност до 7 дни, за които се отнасят обвиненията на част от работодателите за сериозни злоупотреби и ползване на фалшиви болнични листове, е нисък на фона на общия брой болнични листове с плащане, както и за разходите за обезщетения по болест като цяло.
Увеличаващият се брой дни във временна неработоспособност, който натоварва работодателите и техните разходи за болнични, изплащайки за първите три дни възнаграждение на лицата, се дължи не на късите по срок болнични листове, а на тези с по-дълъг срок.
Най-голямо влияние върху общото нарастване на разходите за болнични оказват все по-големия брой болнични листове с продължителност от 15 до 30 календарни дни вкл. (58,5% от общото нарастване на болничните за 2014-2018 г.), следвани от тези с продължителност между 8 и 14 дни календарни дни вкл. (19,7 на сто). Ясно е, че там е основната причина за увеличения брой изплатени дни във временна неработоспособност поради общо заболяване (само през 2018 г. са изплатени 9 763,3 хил. дни за болничните листове с продължителност от 15 до 30 дни, при 8 050,9 хил. дни през 2014 г., както и 3 191,6 хил. дни за болнични листове с продължителност между 8-14 дни (2018 г.) спрямо 2 616,1 хил. дни (2014 г.). Относителният дял на посочените по-горе продължителни болнични листове през 2018 г. са съответно 54,9 и 17,9% от общо изплатените дни за този риск.
Броят на лицата, ползвали парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване от 782,4 хил. през 2014 г. е нарастнал до 899 хил. през 2018 г. (или с 14,9 на сто). От тях около 430 хил. са ползвали болничен между 15-30 дни (47,8% от общия брой) и около 275 хил. са ползвали болничен лист между 8 и 14 дни (30,6%).
Когато разглеждаме нарастването на разходите за болнични, не можем да не посочим същественото влияние, което оказват икономическите фактори и политиката по доходите, а именно:
– нарастването на средния осигурителен доход за страната, в т.ч. на доходите, от които зависи неговият размер (минималната работна заплата, минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, максималният осигурителен доход). Ръстът на средния осигурителен доход за 2011-2018 г. е 49,8%, а на минималната работна заплата нарастването за същия период е 206%;
– увеличаване на дела на осигурените лица с по-високи осигурителни доходи сред получателите на парични обезщетения при временна неработоспособност поради общо заболяване;
– нарастване и на средномесечния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица, които по желание се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Тези фактори са и сред причините за нарастване на среднодневния размер на паричното обезщетение при временна неработоспособност поради общо заболяване, доколкото той се формира като процент от доходите, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Общо заболяване и майчинство“ на ДОО. Тенденцията на ръст на среднодневния размер на обезщетението се подсилва и от промяна в структурата по доход на лицата с парично обезщетение. В последните години е налице и увеличение на дела на получателите именно от най-високодоходните групи. Докато през 2014 г. относителният дял на получателите на обезщетения според размера на осигурителния им доход в групата от 1,5 до 2-кратния размер на средния осигурителен доход (СОД) е бил 29,5%, то през 2018 г. този дял е нарастнал до 34,2% от общия брой. Осигурените лица, които са получавали парично обезщетение по болест, изчислено на база доход над 2-кратния размер на СОД от 25,2% през 2014 г. са се увеличили до 27,0% през 2018 г.