С екипа, с който стояхме рамо до рамо в кметската кампания за София, взехме решение, че ще създадем гражданска платформа, която да защитава основните ценности на правовата държава – честни избори, съдебна реформа, честен начин на правене на бизнес. Тези ценности са в руини. Това заяви пред „Тази сутрин“ по bTV Мая Манолова, която ще обяви старта на платформата в петък, 6 декември.
На въпрос на bTV дали тази платформа ще прерасне в партия, отговорът на Манолова е, че това няма да стане. Ще създадем и дигитална платформа за натиск чрез подаване на сигнали за нередности, добави още бившият омбудсман.
Попитана какво значи безплатна приемна за граждани с цел оказване на юридическа помощ, Манолова отвърна, че не се поемат дела или случаи, изложени в приемната – има само консултации какво се прави при конкретни случаи, към кого (коя институция) следва засегнатият да се обърне.
Бившият омбудсман увери, че всички консултанти са хора с доходи и няма да печелят от приемната и платформата, но в бъдеще щяло да има възможност да се дарява за развитието на платформата.
„Гражданите трябва да се заемат с политика, за да защитят правата си”, подчерта Манолова и не отговори пряко дали ще се яви под някаква форма на следващите парламентарни избори. По въпроса с изборното дело, Манолова заяви, че имало трима свидетели, които да разкажат как били преправяни протоколи и се възмути как нейни застъпници не били допуснати на броенето в зала „Арена Армеец”.
Бившият омбудсман взе отношение и по готвения нов Закон за земеделските земи. Според Манолова основният проблем е предвиденото уедряване на земеделските земи, при което земята на дребните собственици се слива с тази на едрите собственици. Това става чрез включването им в съсобственост, където малките собственици имат миноритарен дял и дори да възразят срещу това сливане, администрацията не е длъжна да се съобрази с тях. Законът не предвижда възможност дори за оспорване на издаването на нови планове и актове за собственост по съдебен път, твърди Манолова. По думите ѝ, в момента е налице свръхконцентрация на собствеността на земеделската земя, като над 80% от нея се управлява от едва 1,5% от стопанствата.