Мумия ще се завърне на мястото на бившия мавзолей на столичния площад „Батенберг“. 29 години, след като балсамираното тяло на Георги Димитров бе изнесено от тоталитарната култова сграда, скулпторът Андрей Врабчев ще обозначи мястото с произведение, което „да ни напомни, че комунизмът не умря, не беше разложен, а беше мумифициран в нас – нито жив, нито умрял, нито способен да ни промени“.
„А нашите умове и представи са неговият мавзолей“, казва Врабчев, цитиран от ploshtadslaveikov.com.
Повито като египетска мумия, тялото ще бъде положено в събота от 9 до 12 ч. на площадката на мавзолея, става ясно от събитие във Фейсбук, което авторът след около час изтри. Инсталацията ще бъде временна – с проекта „Мавзолей“ Врабчев кандидатства в конкурса „Навън“ на Столична община – но журито класира друг. Авторът на избрания проект „Един човек“ Венелин Шурелов вече десети месец не може да преодолее спънки от различно естество, за да издигне електронния си колос. И така, утре вместо изправен „човек“, ще бъде инсталиран легнал „човек“.
Във Фейсбук Врабчев обяснява, че изборът на дата за поставянето на неговата мумия е свързан с неуспешния опит за премахване на член първи от конституцията на НРБ – „член първи по-късно отпада, но сякаш и той е мумифициран в нас през годините и досега“.
„Уви, близо 30 години след смъртта си комунизмът и неговите изкривявания не се разложиха, а тъканта им не беше разградена от обществото – анонсира проекта си Врабчев в социалната мрежа. – Промяната настъпи по неестествен начин – режимът умря, но всичките му страхове, деформации, деморализирането на обществото и неговото дехуманизиране останаха. Провалите ни днес не са бич на „демокрацията“, а плодовете на комунистическия режим – общество, затънало в духовна нищета, страх и човеконенавист. Свидетели сме на това как стереотипите на управление, на граждански отношения и отношението на институциите не само не се промениха, а отново все по-силно заприличват на тези от онова време.
Иначе казано ние запазихме „комунизма“ в мавзолея на отношенията и мисленето ни. Макар да не е жив, неговата балсамирана мумия, неспособна нито да се промени, нито да се разложи, е грижливо запазена в мавзолея на мисленето и отношенията ни. Може да се види навсякъде от политическите речи и поведението на управниците до паркиралите на всевъзможни места из безстопанствения ни град шофьори нехаещи за болни, стари, майки и деца, но гордо закачили националния флаг на стъклото си.
Време е да се отърсим от този човеконенавистен култ и да си дадем сметка за мумията в нас. Какъв по-добър начин и по-добро място за това от разрушения мавзолей, където днес няма нито мумия, нито мавзолей. След бутането на мавзолея и паметника „1300 години България“, не остана нищо, което отвън да ни напомня за зловещите времена и нрави, освен тачения като „шедьовър“ паметник на окупационните съветски войски. Така, грижовно балсамиран от политическата ни класа, комунизмът се мумифицира в нас, а ние се превърнахме в мавзолей на собственото си падение.
Проектът цели да повдигне именно тези въпроси и да напомни за буквално езическите почти дивашки нрави и мислене, насадени в обществото ни в епохата на комунизма. Нравственост, която ни пречи да се развиваме.“
По ирония, отбелязва авторът, скулптурата на мумията е направена от захвърлените остатъци от макета на друга езическа статуя, плод на новото време на скулптурата на София.
Андрей Врабчев тази година предизвика общественото внимание с две инсталации – говорещият паметник на премиера Бойко Борисов, поставен за няколко часа на столичния площад „Гарибалди“, и боядисването на езерцето в Докторската градина в червено на 9 септември.