Прилагането на глоби върху жителите на София, които горят отпадъци, няма нужното възпиращо действие. Това призна пред ФАКТИ председателят на Комисията по опазване на околната среда, земеделие и гори в Столичния общински съвет Лорита Радева. Тя се надява, че все пак, ако заложеният законопроект за инкриминирането на подобни действия бъде приет и промените в Наказателния кодекс станат факт, общините ще разполагат с много по-силен механизъм за възпиране на подобни груби нарушения, застрашаващи здравето на гражданите. Радева сподели какви мерки е предприела през последните "отровни" дни Столична община за справянето със смога в столицата, както и каква е дългосрочната политика на местната власт.
Най-големият проблем в София, що се касае до некачествения въздух, е нерегламентираното горене на отпадъци за битово отопление. Какви конкретни мерки предприе Столична община през изминалата седмица?
За мен най-важното за преодоляването и предотвратяването на проблема с нерегламентираното горене на отпадъци през последната седмица е подкрепата, която получи инициативата на кмета на София Йорданка Фандъкова за инкриминиране на нерегламентираното горене на отпадъци. С внесения от депутати на ГЕРБ законопроект в отговор на искането на кмета за законодателни промени се предвиждат промени в Наказателния кодекс, с които горенето на отпадъци се наказва според тежестта на деянието с лишаване от свобода до 2 години и глоба от 2000 лв. до 5 000 лв. или в по-маловажни нарушения – с пробация и глоба до 1000 лв.
Важно е да уточня, че и по сега действащите Закон за управление на отпадъците и Наредби на Столичния общински съвет горенето на отпадъци е забранено, но нарушенията се наказват само с административни мерки. Практиката от прилагането им показва, че в големия брой от случаите на прилагането им няма възпиращо действие върху хората, които горят отпадъци. През промените, които се предлагат със закопроекта ще бъде създадена възможност общините да имат по-силно въздействащ и възпиращ механизъм за ограничаване на замърсяването на въздуха от горенето на отпадъци.
Мярка за ограничаване и контрол на нерегламентираното горене, но не само, а и на всички действия, които водят до замърсяване на въздуха в града са проверките, които се изпълняват ежедневно от Столичния инспекторат.
Неколкократно от местната власт, в това число и Йорданка Фандъкова, говориха за засилените проверки покрай горене на отпадъци в дните с по-голяма концентрация на фини прахови. Бихте ли дали конкретни цифри около проверките и наложените глоби?
От началото на месец декември до 12 декември 2019 г. включително са проверени 251 строителни обекти и са съставени 62 броя актове, от които 5 акта по 10 000 лева всеки.
От началото на месец декември до 11 декември 2019 г. включително за горене на отпадъци на открито и в частни имоти са извършени 74 бр. проверки и за установено нарушение са съставени 12 акта и 2 броя глоби с фиш. Проверки се извършват и през нощните часове заедно с полицията. През седмицата съвместно с РА "Красна поляна" и екипи на 3 РУ - СДВР бяха извършени проверки в жилищата на ул. "Ришки проход" /бившите виетнамски общежития/ и са съставени 8 акта за нереграментирано горене на отопление със стара дограма, стари мебели и др. Отпадъците бяха иззети от домакинствата.
Как бихте коментирали разликите в стойностите на завишени фини прахови частици, отчетени от измервателните станции на Столична община, и тези, отчетени от гражданската организация AirSofia, например?
В съответствие с изискванията на европейското и национално законодателство, България е създала и използва Национална система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух, която включва автоматичните измервателни станции на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Това са прецизните уреди за измерване на показателите за качеството на въздуха на територията на страната. Европейската агенция по околна среда формира именно на основа на показанията на тези станции комплексния показател европейският индекс за качеството на въздуха на територията на Столична община. Индексът е комплексен показател и се базира на моделирането на данните от измерванията на пет ключови замърсителя: фини прахови частици (ФПЧ2,5 и ФПЧ10), приземен озон (O3), азотен диоксид (NO2) и серен диоксид (SO2).
На територията на Столична община има пет автоматични измервателни станции на ИАОС, което за много от хората в града поставя въпроса какво е сътоянието на въздуха в непосрествена близост до дома и/или работното им място. Създадената от гражданската организация AirSofia гражданска мрежа от доброволци от около 500 сензора за измерване на съдържанието на фини прахови частици в различни райони и квартали на града се явява допълваща като източник на информация. Сензорите на мрежата по своите технически показатели по мнение на експерти в областта на метереологията и хидрологията нямат прецизността на измерванията на станциите на ИАОС. Предприета бе инициатива за през 2017 г. да се оцени съпоставимостта на данните на двете системи, като разчитам резултатите от нея да бъдат обявени, когато бъдат готови. Столична община не е включена в този процес. Каквито и да са разликите, в дни с превишения в замърсяването на въздуха е важно от множество източници да се предоставя информация за наличието на такова превишаване, за да разчитаме на все повече активно включване на институции и граждани в преодоляването и превенцията на това замърсяване. Затова от Столична община следим и позанията на гражданската мрежа, а официалният източник за информация в работата на общината е от уредите на Националната система за мониторинг.
Едновременно с това Столична община създаде и собствена локална мониторингова система от 22 високотехнологични сензорни станции по проект AIRTHINGS, които вече са монтирани и до края на месец декември 2019 г. са в тримесечен тестови период. Те ще измерват най-разпространените замърсители на въздуха (фини прахови часници ФПЧ2,5 и ФПЧ10, CO, NO2, SO2), температура, влажност и налягане. Сензорните станции на локалната система за наблюдение на Столична община са разположени в различни райони на града, като местоположението им е определено на база комплексни анализи от екип учени от Географския факултет на Софийския университет. Всяка станция ще изпраща информация за показателите, които измерва към система, изградена на принципа на отворените данни (Open Data System). Данните от платформата ще бъдат публично достъпни в края на месец декември, а в проекта е заложено системата да предоставя и машинно четивни данни, достъпни през уеб и приложения с нотификации за смартфони и таблети.
Трябва ли да се тревожат софиянци за информационно затъмнение, що се отнася до реалното замърсяване?
Ежедневно на интернет страницата на Столична община в раздел „За въздуха“ - https://air.sofia.bg/ се публикува прогнозна информация за нивата на ФПЧ10 за следващите два дни. Разработената от НИМХ информационна система за ранно предупреждение за очаквания потенциал за замърсяването на атмосферния въздух с ФПЧ10 е обвързана и с прилагането на редица извънредни, краткосрочни мерки от страна на Столична община, при прогнозно или реализирано замърсяване на атмосферния въздух. Освен това пак там се публикува ежедневно информация за мерките, които Столична община предприема за подобряване на качеството на въздуха за текущото денонощие, данните за средноденонощни стойности на фини прахови частици (ФПЧ 10) във въздухана града за изтеклото денонощие, за осреднени едночасови стойности на ФПЧ 10, предоставяни в реално време от станциите на Националната мониторингова система на Изпълнитерната агенция по околна среда на МОСВ, за европейския индекс за качеството на въздуха.
Както вече споменах, от края на декември на платформата на локалната система за наблюдение допълваме горната информация и с данните от 22-те сензорни станции, включени в нея.
Ежедневното и в реално време информиране на гражданите на София с разширяване на броя и вида измервателните уреди от няколко системи – Националната система за мониторинг, локалната система за наблюдение на Столична община и гражданската мрежа на организация AirSofia, дава много и изчерпателна информация и позволява според мен на всеки да формира достатъчно точна представа за състоянието на въздуха в града с отчитане на прецизността на измерване на уредите във всяка от тези системи.
Има ли местната власт адекватна дългострочна политика по проблема с мръсния въздух, за да не дишаме зима след зима отровни газове?
Столична община изпълнява дългосрочна и устойчива политика за преодоляване на замърсяването на въздуха в града. В изпълнението на тази политика след 2014 г. са преодолени проблемите със замърсяването на въздуха с всички замърсители освен с фини прахови частици. В момента Столична община изпълнява втората си „Програма за управление качеството на атмосферния въздух на територията на Столична община за периода 2015-2020г.”, която включва пакет от комплексни мерки във всички сфери, предизвикващи замърсяване на въздуха. Над сто мерки са включени в програмата и те са насочени към справяне с основните източници на емисии на фини прахови частици (ФПЧ) - битово отопление, транспорт /строителство на метрото, обновяване на автобусите в градския транспорт, ремонт на транспортната инфраструктура и други организирани и неорганизирани източници. Мерките в Програмата са комплексни и са разделени на краткосрочни (през 2017г.), средносрочни (2018-2019г.) и дългосрочни (до 2020г.). За за изпълнение на Програмата бе приет и се изпълнява плана за действие към нея. Тримесечните отчети за изпълнение на Програмата се внасят и отчитат пред Постоянната комисия по опазване на околната среда на Столичен общински съвет.
Част от тези мерки е и приетият нов Механизъм с оперативни мерки за обособяване на зони с ниски емисии на вредни вещества. В него са предвидени редица действия, които трябва да бъдат предприети в зависимост от нивата на замърсяване на атмосферния въздух с фини прахови частици при прогноза и при реализирани превишения.
С цел намаляване на замърсяването на въздуха от битовото отопление кметът на София възложи разработването и защити пред финансиращите програми два проекта за подмяна на старите отоплителни печки на 20 000 домакинства с нови алтернативни щадящи околната среда уреди. Единият проект, който Столична община изпълнява, е финансиран от програма LIFE на ЕК и по него ще бъдат сменени с екологосъобразни старите печки на дърва и въглища на до 5000 домакинства. Другият проект е финансиран от ОП „Околна среда“ 2014-2020 г. и по него ще бъде изпълнена подмяна на още до 15 000 домакинства. Общата стойност на средствата по двата проекта е около 57 млн. лева, а крайният срок за изпълнение на дейностите и по двата проекта е 2023 г. В началото на 2020 г. по демонстрационната фаза на проект LIFE на ЕК започват дейностите по техническите проучвания, анализи за съответствие на изискванията на проекта, а в последствие - доставката и монтирането на 140 от новите отоплителни инсталации, с които ще бъдат заменени ползваните в момента от домакинствата печки на дърва и въглища. С реализацията на двата проекта се очаква да бъдат спестявани над 270 т. вредни емисии годишно.
Столична община изпълнява и политики за създаване на организация и поставяне на коминни филтри горивни/отоплителни инсталации/ на домакинства, които не съответстват на изискванията на горепосочените проекти. Пилотно 35 такива филтри баха монтирани в район „Красна поляна. В изпълнение на решение на СОС от юли 2019 г. Столичната община ще постави общо 2000 такива филтъра. В момента се изпълняват дейностите по поставяне до края на 2019г. на 150 броя коминни филтри на горивни устройства на домакинства преимуществено в районите „Красна поляна“ и „Слатина“, след което за 2020 и 2021 е планирано поставянето на още 850 бр. и до края на 2023 още 1000 бр. филтри или общо 2000 бр. за територията на цялата община. Филтрите работят на електростатичен принцип и е важно да подчертая, че ефикасността им е над 95% в лабораторни условия и над 85% в реални условия на експлоатация.
Чистотата на уличната мрежа е предпоставка за намаляване на запрашаването. Ежегодно се увеличават дейностите по машинно почистване на града – машинно метене и миене, както като кратност на изпълнение, така и като увеличаване на обема и териториалния им обхват.
Какъв личен пример бихте дали на гражданите на София за борба с мръсния въздух?
Претенциозно е да говорим за личен пример, защото се надявам да възприемаме грижата за въздуха в града като обща отговорност, а не като пример. Това, което правя с много желание е засаждането на нова растителност – дървета, храсти, цветя и поддържането на чистотата заедно със семейството ми и на тревните площи и на междублоковото пространство около дома ми като цяло.
Добра възможност за всеки е да се включи в обогатяването на зелените пространства в града е Програма „Зелена София“, в която граждани, НПО и читалища могат да облагородят междублоковите си пространства и локални градини. По програмата Столична община предоставя дървесна и храстова растителност, цветя и паркова мебел, с които гражданите могат с доброволен труд да променят облика на пространствата пред блоковете, в които живеят.