През периода 2005-2007 година, когато са определяни зоните по Натура 2000, не са правени теренни проучвания, какви растителни и животински видове има на дадено място, разкрива сайтът „Еконовини“.
Изкуствено е завишаван броят на защитените видове при определянето на зоните в Натура 2000 в България. Това стана ясно, когато на 28 август тази година България докладва пред Европейската комисия за влошаването на състоянието на тези видове и техните местообитания. Очертаването на Натура 2000 е направено в периода 2005-2007 година срещу 9 милиона лева от зелени екологични неправителствени организации. Зоните са създадени на базата на недостоверни данни, за което експерти и учени сигнализират от години.
На всеки 6 години държавите-членки на ЕС са длъжни да информират Брюксел по чл. 17 от Директивата за местообитанията за състоянието на защитените видове, предмет на опазване съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Но докладването не отразява действителната ситуация у нас.
При изработването на Натура 2000, която днес заема 34.8% от територията на страната, не са проведени задължителните теренни проучвания на място. Това означава, че няма доказана чрез научни методи информация, че на дадена територия има точно тези видове и местообитания. Не са използвани GPS-координати, точни локации, тракери (уреди за проследяване), фото-капани и научни публикации. Отделно, за очертаване границите на тези зони са използвани дребномащабни карти – 1 към 100 000, което води до допълнителна неточност на данните.
Поради тези причини в българската Натура 2000 са включени зони за опазване, в които има заводи, фабрики, мини, кариери, гробищни паркове, индустриални терени и сметища.
Непрекъснато налаганите внушения, че в България биоразнообразието е застрашено вследствие на човешката дейност, не отговарят на истината. Трудно е да се докаже, че в България е влошено състоянието на растителните и животински видове, защото в рамките на ЕС, сме държавата с най-сериозната демографска криза. За 30 години населението е намаляло с над 2 милиона души, обезлюдени са цели региони, заличени са стотици села. Това означава, че на големи територии няма никаква икономическа активност и нищо не пречи на развитието на биоразнообразието.
Ето част от примерите, какво и къде се опазва в България:
- Степният пор е определен за опазване в 26 защитени зони, регистриран е в 28, но не е забелязан в нито една от тях. Значи, в България няма пор от този вид, но той продължава да е защитен.
- Рисът е предмет на опазване в 11 защитени зони, като е посочено, че го има в 21. За доклада до ЕК през 2019, рис е установен в 4 зони, като в 3 от тях са намерени само следи, а в четвъртата данните са отпреди 2008 г. В същото време, публично известен факт е, че рис в България не е виждан от десетилетия. Няма достоверни научни данни, получени чрез изследване на косми от козина, фекалии или снимки от фото-капани. Въпреки това рисът се опазва.
- Пъстрият пор се опазва в 181 защитени зони, отбелязан е в 172, но е установен в едва 31 от тях. В 150 зони го няма, но продължаваме да го опазваме в тях.
- Червенокоремната бумка /вид жаба/ е определена за опазване в 115 защитени зони, описана е в 122 , а е установена само в 69 от тях.
- Добружданският хомяк е предмет на опазване в 88 защитени зони, картиран е в 77, а е регистриран едва в 1 защитена зона.Продължаваме да го пазим в останалите 87.
- Мишевидният сънливец е предмет на опазване в 21 защитени зони, но и той е рагистриран само в 1 зона.
Подобно е състоянието и на десетки други животински и растителни видове – на хартия те се опазват, а всъщност на място ги няма. За тяхната защита в зони, където липсват, се отделят огромни пари от европейския и националния бюджет. Тези видове не са изчезнали от зоните - тях просто не ги е имало там.
Цитираните факти затвърждават подозрението, че не са провеждани никакви теренни работи , които да дават достоверни данни. На МОСВ не е предоставяна информация и доказателства за реално извършени теренните изследвания при определяне на зоните в Натура 2000. Авторите са отказвали такава информация под претекст, че тя е тяхна интелектуална собственост, въпреки че за събирането ѝ те са получили 9 милиона лева.