Наказанието доживотен затвор без право на замяна да отпадне, да има повече административни глоби и пробация вместо затвори, ремонт на Наказателния кодекс - това предвижда проектът на нова концепция за наказателна политика 2020 - 2025 г., публикувана от Министерството на правосъдието за обществено обсъждане. Идеите, заложени в документа, се разминават със законови промени, приети след извършване на тежки престъпления, които приковаха вниманието на цялото общество.
Преди две седмици на 30 януари убиецът на 7 годишната Кристин от село Сотиря получи доживотен затвор без право на замяна и това беше първата присъда след промяната в закона, свързана със съкратеното съдебно следствие. Адвокат Михаил Екимджиев от Асоциацията за европейска интеграция и защита на човешките права коментира пред БНР, че противоречивата законодателна практика не го изненадва и прогнозира, че концепцията за нова наказателна политика ще остане само непотребен документ:
„Това, което се случва в момента, е част от цялата тази имитационна политика, при която ние сме дали някакви наши пари като данъкоплатци да бъде създадена тази концепция и тя е добра. Тя е правена от експерти, но няма да има кой да я изпълнява, защото политическото ни управление се осъществява в кратки мисловни темпорални и връзки и параметри и под натиск на популистки идеи и желание да се угажда на популистки настроения. Затова няма място за концепция, тя ще бъде загробена, забравена в следващите дни“, каза Екимджиев в предаването „Преди всички“.
Има ли място наказанието доживотен затвор без право на замяна в законодателства на страните от Европа
„Поне в държавите членки на Съвета на Европа това наказание - доживотен затвор без замяна, е неприемливо от гледна точка на правозащитните стандарти на Европейския съд по правата на човека и на Съвета на Европа. Във всички случаи трябва да има някаква „хуманитарна перспектива“. Трябва да може, макар и след 10,15, 20 или 30 години, осъденият на такова наказание да поиска /…/ да се прецени дали има смисъл този човек изолиран до края на живота си и ние да плащаме за неговото пребиваване в тази изолация или има смисъл да му се даде шанс за ресоциализация“ , каза Екимджиев и отбеляза, че:
„Европейският съд по правата на човека дава една доста широка свобода на преценка на държавите точно как да регулират тази материя, но има няколко решения, включително и по български дела на Европейския съд, че доживотният затвор без замяна, без никаква възможност за промяна на това положение, съчетан с изключително тежките хигиенни битови условия, изолацията в която пребивават тези затворници, в която деградират, представлява нарушение на абсолютната забрана за нечовешко и унизително третиране по смисъла на член 3 от Конвенцията за правата на човека“.
По повод идеята престъпленията с много ниска обществена опасност да отпаднат от наказателно преследване и да се наказват по-големи глоби, адв. Екимджиев коментира,че „за да намалим престъпността, на първо място трябва да имаме по-добро образование, /…/ по-добра икономика и /…/ да има съзнание за неизбежност на наказанието“:
„Нито ожесточаването на наказателната репресия, нито облекчаването ѝ влияят пряко върху съзнанието на извършителя. Когато един човек е решил да извърши престъплението, не мисли дали ще го хвана, той мисли, че ще му се размине“.
Акцията на прокуратурата за проверка на приватизационните сделки
„Аз съм против един огромен финансов и организационен ресурс на прокуратурата да отива в свирката на влака, за да разследва неща, от които е очевидно, че нищо няма да излезе, /…/ вместо за разследва сегашните управляващи“. Така Екимджиев коментира инициативата на държавното обвинение, което възложи на ДАНС да провери приватизационните сделки.
Заради изтеклите давностни срокове „шансът да се намери престъпление, което да може да бъде ефективно наказано, престъпление свързано с приватизацията, е теоретичен“ смята Екимджиев. Според него проверката е по-скоро пропаганден ход
„Това е димка, една популистка пушилка, която прокуратурата пуска, за да ръкопляска народът и да не задава въпроси. Защо вместо да се връщаме 30 години назад, където нищо не можем да открием и да накажем, защо не разследваме чадъра над Васил Божков в последните 5 години, защо не разследваме чадъра над Цветан Василев в последните 10 години, а трябва да се връщаме 30 години назад“.