На 6-ти декември 1990 г. отношенията между Светия престол и България бяха възстановени.
Те бяха прекъснати през 1949 г. от комунистическото правителство. На 9-ти юли 1991 г. Апостолската нунция на Светия престол беше открита в София.
По това време Соломон Паси и неговата група основават Атлантическия клуб в България. Това улесни отношенията между двете държави.
На 18-ти ноември 1994 г. папа Йоан Павел II осигури историческа частна аудиенция на клуба.
Това доведе до първото папско посещение в България. Това стана след 12 века на двустранни дипломатически отношения.
Българската делегация включваше 40 души, сред които държавници, преподаватели, журналисти и спортисти. Тогава беше поискано оневиняване на България.
Папата заяви, че никога не е вярвал в българската следа. Папа Йоан Павел II получи покана да посети страната и обеща, че в деня на посещението ще обяви това публично.
Мечтата стана факт на 23 – 26-ти май 2002 г. Тогава правителството на Симеон Сакскобурготски беше представлявано от външния министър Соломон Паси.
Двамата преодоляха всички въпроси, за да направят посещението факт. Две седмици преди това Соломон Паси получи частна аудиенция. Папата даде своята благословия и най-добри пожелания за българската православна църква.
Посещението в София стана мястото, където Папата спази своята дума и даде признание за невинност на България. Тогава и страната получи покана за членство в НАТО и ЕС.
Случиха се знакови събития на посещението. Папа Йоан Павел II се срещна с българския патриарх Максим и представители на Светия синод.
Връчен беше и орден Стара планина. Бяха посочени три големи приноса на България.
Сред тях са спасяването на българските евреи, изобретяването на компютъра от Джон Атанасов и делото на братят Кирил и Методий.
Това впечатли Светия престол. Папа Йоан Павел II по-рано беше обявил братята за съпокровители на Европа.
Организирани бяха провеждането на големи публични събития по време на папското посещение, а площад Свобода беше преименуван на Йоан Павел II, като там беше издигнат и негов паметник.
През следващата година беше представена композиция на Тодор Варджиев. Това е една от малкото чуждестранни скулптори във Ватиканските градини.
На нея е поставено послание: С любов на папа Йоан Павел II от българския народ. В ролята си на председател на ОССЕ, Соломон Паси предложи следващата среща на върха да се проведе в Москва.
Така той търсеше среща между папа Йоан Павел II и руския патриарх Алексий II. Такава среща се случи в Куба след 12 години.
Срещнаха се папа Франциск и патриарх Кирил I.
През 2004 г. българският заместник – външен министър Гергана Грунчарова пристигна на посещение в Светия престол. Там тя се срещна с представителя Пиетро Паролин. Обсъдени бяха българските инициативи като председател на ОССЕ и беше предадена покана за посещение.
Имаше и още инициативи. Подкрепа беше предоставена за възстановяването на катедралата „Свети Йосиф“ в София, чийто ъглов камък , положен от папа Йоан Павел II беше открит през 2006 г.
През 2005 г. полуостров в Антарктида беше наименован Йоан Павел II. Това стана със съдействието на председателя на Антарктическата комисия за наименования Любомир Иванов.
Организирано беше честване на шестата годишнина от аудиенцията при папата на Атлантическия съвет. Беше отбелязана и годишнина от рождението на папа Йоан XXII, кардинал Анджело Ронкали Български.
Институтът за културна дипломация в Берлин организира отбелязването на 10-та годишнина от посещението на папа Йоан Павел II в България. По време на посещението на папа Йоан Павел II му беше предложено ръкополагане на български кардинали, което е традиционно и до днес.
Впоследствие през 2006 г. Атлантическият клуб беше приет на нова аудиенция. Тогава на папата беше подарена карта на остров Ливингстън, а през 2019 г. Папа Франциск посети България.