Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност БОРКОР в общественото съзнание все още е между митовете и корупционните реалности, заяви днес по време на дискусия, посветена на темата, Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда.
Невярна е представата, че Центърът има оперативни функции, че е структура, която ще разглежда сигнали за корупция и ще ги "разпределя" към компетентните органи, докато БОРКОР всъщност е център за превенция, подчерта тя.
Повече от година след създаването на Центъра се отправи ясно послание от ръководството, че структурата няма оперативни функции и подаването на “сигнали за корупция, които са свързани с конкретни лица и не са проверени, са нежелателни и съответно не могат да бъдат използвани за целите на анализите”.
Докладът “БОРКОР – между митовете и корупционните реалности” е резултат от независим граждански мониторинг върху дейностите по създаването на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност и реализираните публични политики, посочи Цонева.
Анализът на документи и проучването на практиката на БОРКОР очертават профил на структура с аналитични функции, подчинена на правителството, центрирана върху усилието да се създават и въвеждат мерки за превенция срещу корупцията, подчерта Антоанета Цонева. По своя замисъл центърът трябва да подпомага всички заинтересовани с експертни анализи и концепции, със становища, както и с конкретни мерки за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност.
БОРКОР се финансира по Програма 14 от бюджета на правителството – "Превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност" и получава своите задачи от Консултативен съвет, който се ръководи от министъра на вътрешните работи.
Резултати от дейността на Центъра трябва да бъдат огласени през декември, когато БОРКОР ще представи готов продукт за вкарване на обществените поръчки в електронен регистър, съобщи временният шеф на Центъра за превенция на корупцията Елеонора Николова. Темата за обществените поръчки вълнува цялата общественост и е обект на внимание от БОРКОР, защото в период на криза, когато се разпределят над 4 млрд. лв. чрез бюджета, корупционният натиск се увеличава, нормалната конкуренция е възпрепятствана и все повече фирми отпадат от нея. Според Николова ще бъде предложено техническо решение, което ще изключи субективния човешки фактор при избора на изпълнител на конкретна обществена поръчка и компютър ще класира участниците, а не комисии, както е сега. За целта обаче ще трябва да се промени Законът за обществените поръчки, което зависи от волята на управляващите, напомниха участници в дискусията.
До 2016 г. всички страни от ЕС са длъжни да въведат електронни регистри на обществените поръчки, а ние ще сме една от първите и ще можем да продаваме ноу-хау, изтъкна Николова.
Антоанета Цонева. Снимка: БГНЕС
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.