„Зелената сделка и нисковъглеродната икономика не се отнасят само за енергийния сектор. Става дума за въвеждането на нов тип технологии, нов тип икономическо планиране, нов тип мислене. България трябва да е на висотата на предизвикателствата, ако искаме да сме адекватни на пазара“. Това заяви в интервю за БГНЕС Славчо Нейков, председател на УС на Института за енергиен мениджмънт.
Той подчерта, че зелената сделка е свързана с дългогодишни цели, по същество тя е една визия за развитието на Европейския съюз за десетилетия напред.
България ще бъде част от нисковъглеродната икономика, но пътят за нейната реализация няма да бъде толкова лесен, колкото на нас ни се иска, посочи енергийния експерт.
„От гледна точка на нисковъглеродната икономика България се намира като във вицовете за теорията и практиката. На теория е едно, а на практика друго. От теоретична гледна точка България е страна-член на ЕС и като такава е част от общия подход на ЕС за нисковъглеродната икономика. Проблемът в ЕС е, че всички страни споделят общи цели, но имат свои индивидуални проблеми. България към момента е в ситуация да трябва от една страна да защити в максимална степен своя въгледобив. От друга страна, обаче, икономическият натиск върху въглищата е много силен, необходима е много голяма реорганизация“, заяви Славчо Нейков.
Според него големите предизвикателства пред страната ни са няколко.
„На първо място трябва да сменим мисленето, защото в момента цялата държава се е концентрирала върху въгледобива и върху проблемите, които той налага от гледна точка на изискванията на нисковъглеродната икономика. Трябва обаче да мислим много повече върху развитието на регионите. Това е свързано както с въгледобива, така и с въвеждането на нови технологии за дигитализация, за нов тип производства. Също така с преквалификация на работната ръка“, каза експертът.
Той припомни, че в България има няколко големи области, които са пряко зависими от въгледобива. Това не е само Стара Загора, с който свързваме Маришкия басейн, но и съседните области Хасково, Сливен и Ямбол. На запад въгледобивът е концентриран в региона на Кюстендил и Перник. „Като цяло става дума за поминъка на стотици хиляди семейства, което е много сериозен социален елемент“, предупреди Нейков.
Той смята, че ние се нуждаем от „едно малко по-глобално мислене.“
„Въвеждането на изискванията на зелената сделка и тази подмяна на чипа изисква минимум пет основни участника, които са еднакво важни. На първо място това е държавата, на второ е местната власт, която играе изключително силна роля. На трето място са синдикатите, на четвърто – бизнесът и на пето място е неправителственият сектор. Необходимо е да има симбиоза между тях. Това сътрудничество трябва да бъде структурирано, защото иначе няма да постигнем много добри резултати“, съветва Славчо Нейков.
Той обърна внимание на изказването на председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен от последните дни по повод ролята на регионите. В него тя подчертава, че за всички реформи са отделени големи количества пари.
„Тя каза – парите и финансирането е осигурено, давайте проектите, давайте концепциите какво да се прави. Големият проблем на България е, че държавата все още не е структурирала ясно своя подход на централно ниво, който да бъде сведен на местно ниво. Ние се намираме в парадокса местната власт и бизнесът са по-активни, отколкото държавата. Очаква се централната власт да спусне рамката, в която те да бъдат предложени“, каза Нейков.
Той посочи, че темата за природния газ и ядрената енергетика стоят много особено в контекста на зелената сделка. В ЕС са разделени 50 на 50 за ядрената енергетика, т.е. половината страни я подкрепят, другата – не. Зелената сделка не възприема ядрената енергетика като енергетика, която трябва да се подпомага в контекста на нисковъглеродната икономика. Не се отрича нейната роля, но не се поощрява нейното развитие.
С газа нещата стоят по друг начин.
„Големи проекти, които се изграждат както през България или заобикалят страната ни, но имат отношение към регионалната енергийна сигурност се поощряват. Но газът е следващият след въглищата, който ще бъде постепенно изведен от употреба. Това няма да стане утре, както и с въглищата. Бъдещето е в ръцете на възобновяемата енергия“, категоричен е председателят на Института за енергиен мениджмънт.
Технологиите и особено във ВЕИ се развиват с бясна скорост. Ако преди 7 години първото правителство на премиера Бойко Борисов падна заради скъпия ток от ВЕИ, то днес и оборудването, и токът от възобновяемите източници е много по-евтин. В Австрия, например, около 70% от тока се произвежда от ВЕИ. Тези технологии променят не само разпределението на източниците, но и характеристиките на пазара. В Гърция има над 1800 кооператива на хора, които са се обединили и произвеждат енергия за собствени нужди, а излишъкът продават. Това е съвсем друг тип пазар, който е свързан с развитието на технологиите.
„ВЕИ технологиите имат едно голямо предимство пред ядрените – реализират се много по-бързо“, отбеляза Нейков.
„При ядрената енергетика има много по-големи мащаби. Ако вземем обаче АЕЦ „Белене“, дори при най-добро стечение на обстоятелствата технологично, организационно и юридически първата електроенергия, която може да бъде произведена на територията на АЕЦ „Белене“, може да бъде някъде около 2035 г., т.е. след около 15 години. А междувременно технологиите на другите източници на енергия вървят много бързо напред“, каза той.
Славчо Нейко коментира и изявлението на премиера Бойко Борисов за възможното строителство на 7 блок на АЕЦ „Козлодуй“.
„Темата за нови блокове на площадката на Козлодуй не е нова. Аз съм малко объркан, в момента тече търг за АЕЦ Белене, а започнахме да говорим за АЕЦ „Козлодуй“. Предлагам първо правителството да изчисти позицията си какво ще прави с АЕЦ „Белене“, посъветва експертът.
Неговото лично мнение е, че АЕЦ „Белене“ е обречен проект. Той няма никакво бъдеще, не може да издържи икономически.
„Това е един пример за чудесен проект, какъвто той беше преди 15 години, който беше провален заради глупави политически решения. Предлагам първо правителството да изчисти въпроса какво мисли за АЕЦ „Белене“, а след това да премине към АЕЦ „Козлодуй“. Защото, ако идеята е да правим и АЕЦ „Белене“, и 7 блок на „Козлодуй“, това ни идва малко множко“, категоричен е Славчо Нейков. /БГНЕС