Светият Синод на Българската православна църква (БПЦ) ще се събере на спешно заведение след кончината на Негово светейшество патриарх Максим, за да изпълни изискванията в устава.
Заседанието ще бъде днес или утре в зависимост от това дали в рамките на деня ще могат да се организират всички архиереи.
На него трябва да бъдат определени всички стъпки за изпращането и погребението на патриарх Максим.
Висшите духовници не се ангажират със срок заради скръбния повод и заради факта, че подобно събитие не се е случвало в новата ни история.
Член 40 от устава на Българската православна църква указва точно кой може да заеме патриаршеския престол: трябва да е управлявал епархия като митрополит поне 5 години, да не е по-млад от 50 години, както и да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред.
Новият патриарх се избира от нарочен “Патриаршески избирателен църковен събор“, който се състои от всички архиереи (митрополити и епископи), петима представители на всяка епархия (митрополия) - трима клирици и двама миряни, по един представител на ставропигиалните манастири (те са на пряко подчинение на Светия Синод. У нас това са Рилският, Бачковският и Троянският манастири), по двама представители от манастирите, които се намират на територията на отделните митрополии и по един представител на двете семинарии - Софийската и Пловдивската.
До седем дни след кончината на патриарха, Светият Синод се управлява от най-старшия по митрополитско служение член на намаленият състав на Синода. В момента това е Великотърновският митрополит Григорий. След избирането на наместник-председател, той се заема с организирането на избора за нов патриарх, като това трябва да стане най-късно до четири месеца след кончината на предходния патриарх.
След това Светият Синод определя датата за “Патриаршески църковен събор“.
Седем дни преди насрочената дата, Светият Синод с тайногласоподаване и необходимо мнозинство от 2/3, избира трима митрополити - кандидати за патриаршеския престол.
Изрично е упоменато, че изборът се прави в неделен ден. Тогава наместник-председателят приканва Събора да избере с явно гласуване двама клирици (духовни служители на митрополия) и двама миряни, за членове на Избирателното бюро. При липса на кворум от три четвърти, се изчаква един час. Ако пак липсва необходимия кворум, то избора се пренасрочва за следващия неделен ден.
След откриване на заседанието се пристъпва към гласуването и избора на един измежду тримата кандидати. Този, който получи най-малко 2/3 от гласовете, се избира за патриарх. Ако никой не успее да събере тези гласове, то се прави още едно гласуване измежду двамата, които са получили най-много гласове. Който от тях получи повече гласове при втория избор, той става патриарх.
Новоизбраният патриарх заема и длъжността на Софийски митрополит.