Почина патриарх Максим

В ранната утрин на 6 ноември 2012 г. след кратко боледуване в Университетска болница „Лозенец” в 03,30 ч., вследствие на сърдечна недостатъчност, почина Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим.

Той беше дългогодишен първосветител на родната ни света Православна църква и старейши предстоятел между всички патриарси – глави на поместните православни църкви. Негово Светейшество се пресели във вечността в ясно съзнание и трезва мисъл, отправяйки към всички свои чада в родината и извън нейните предели последен първосветителски благослов, се казва в изявление на Светия синод, подписано от Стобийски епископ Наум, Главен секретар на Св. Синод.

Призоваваме православните християни да отправят своята искрена молитва в едно със светата Православна църква към всемилостивия Бог да упокои душата на нашия скъп Патриарх в Божието царство – вселенията на праведните. Вечна, блажена и светла да бъде паметта на Светейшия Български патриарх Максим. Бог да прости!

Българският патриарх Максим е роден на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, Троянско, в семейството на Пена Борджукова и Найден Минков Рачев. Кръстен е с името Марин Найденов Минков.

Основното си образование получава в родното село и едва дванадесетгодишен постъпва послушник в Троянския манастир. Прогимназията завършва с отличен успех и от 1929 до 1935 г. учи и завършва с отличие Софийската духовна семинария. От есента на 1938 до 1942 г. следва в Богословския факултет на Софийския държавен университет.

На 13 декември 1941 г., през последната година на обучението си, в параклиса на Богословския факултет приема монашески постриг от приснопаметния Ловчански митрополит Филарет. Приема името Максим в чест на Св. Преп. Максим Изповедник - светец на Светата Църква от VII век, прославен със силна вяра и православна изповед.

На 19 декември 1941 г. приснопаметният Врачански митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в семинарския храм "Св. Йоан Рилски". В края на 1942 г. Св. Синод го назначава за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На 14 май 1944 г. в Черепишкия манастир, където е евакуирана и впоследствие остава интернирана Софийската духовна семинария, той приема ръкоположение в йеромонашески чин от Врачанския митрополит Паисий.

На 12 юли 1947 г. в Разград йеромонах Максим е възведен в архимандритско достойнство от приснопаметния Доростолски и Червенски митрополит Михаил.

През 1950 архим. Максим е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие в Москва. Това назначение е знак за особена отговорност. В онова време за подобен пост се изисква извънреден такт и дипломатичност в общуването със светските власти. Висока оценка за служението на архимандрит Максим в Българското подворие в Москва дава Светейшият Руски патриарх Алексий I.

След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 г. заема поста главен секретар на Св. Синод. На 30 декември 1956 г. в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" архим. Максим е хиротонисан в епископски сан с титлата "Браницки". На 30 октомври 1960 г. ловешките епархийски избиратели единодушно посочват Браницкия епископ Максим за свой архипастир и на 20 ноември той е канонически утвърден за Ловчански митрополит. През време на служението му в епархията на своя роден край, въпреки тежката политическа обстановка, са построени и осветени от него няколко нови храма.

На 7 март 1971 г. патриарх Кирил умира и на 4 юли за нов патриарх е избран Максим. Скоро след избирането си за патриарх, той прави официални посещения на редица патриаршии: Руска, Румънска, Цариградска, Александрийска, Йерусалимска, Грузинска, Кипърска, Еладска и др., с което допринася за утвърждаване православното единство и за укрепване престижа на родната ни Църква.

Патриарх Максим успява в трудни за Църквата условия да съхрани нейната цялост и чистотата на догматичната й вероизповед, да отстои обществения й авторитет и да извърши всичко, което е възможно, за да се открива пътят на спасението за всеки българин.

През 1978 г. начело на високопредставителна църковна делегация патриарх Максим посещава задграничните енории на Българската православна църква в САЩ и Канада, а през 1984 г. енорията в Унгария. Тези посещения имат не само духовно съдържание, но и раздвижват родолюбивите чувства на българската емиграция.

През този период патриарх Максим става доктор хонорис кауза на Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София и почетен член на Московската духовна академия.

През 1989 г., когато комунистическият монопол върху властта рухва и "нежните революции" в цяла Източна Европа пораждат огромни очаквания, мнозина се съблазняват да действат по революционен път и в Църквата. Така в началото на 90-те години в БПЦ се създава църковен разкол на политическа основа. Учредява се т. нар. "нов Синод", поставя се "алтернативен патриарх". През 1998 г. в София се провежда Всеправославен събор, на който присъстват предстоятелите на всички поместни православни църкви. Всички те единодушно препотвърждават несъмнената каноничност на ръководството на Българската православна църква начело с Негово Светейшество патриарх Максим. С това разколът е обявен за окончателно приключен.

В края на октомври 2004 г. по случай 90-годишния юбилей са проведени тържества, в които вземат участие делегации от много поместни православни църкви. Честването на патриаршеския юбилей ознаменува всеобщото признание за личността и делото на Негово Светейшество от страна на всички институции, както светски, така и църковни.