Разработването на ваксината продължава с ускорени темпове. До края на годината Институтът по микробиология към БАН ще може да предложи прототип. Това съобщи в "Тази сутрин" по бТВ директорът на института доц. Пенка Петрова.
„След това обаче, за да пристъпим към клинични изпитвания - първо върху мишки и след това на хора, ще трябва да се включи и държавата, защото нямаме предвидени средства за клинични изпитания“, посочи тя.
Доц. Петрова обясни, че българската ваксина е базирана на нова идея.
"Тя е протеинова ваксина, като е насочена към консервативни райони на вируса, които ще дадат възможност за въздействие и върху други коронавируси. Един път поставена да може да запази имунитета на хората и върху следващи коронавирусни инфекции", уточни тя.
„Надяваме се, че България иска да инвестира в такива високи технологии, тъй като у нас има фирми, които произвеждат ваксини и ги изнасят. Например нашата БЦЖ ваксина се произвежда и се изнася в 140 страни по света“, коментира доц. Петрова.
Според нея, ако човек е прекарал коронавируса без тежки усложнения, е доказано, че има имунитет за три месеца със сигурност.
"Може би и за шест, но това е в период на анализ в момента", допълни тя.
По думите ѝ безсимптомните пациенти имат по-малко антитела в организма си, а при по-тежките случаи имунитетът е по-стабилен.
„В Департамента по имунология над новата ваксина работят около 10 души, повечето от тях – млади учени. Финансирани сме по проекти от Институт „Пастьор“ в Париж и от българския фонд „Научни изследвания““, отбеляза директорът на Института по микробиология.
Според нея за увеличението на новите случаи трябва да се разгледа профилът на населението, което е заразено.
„Може би това са повече млади хора и деца. Това, че един PCR тест е положителен, не означава, че човек може да заразява“, обясни доц. Петрова.
Тя посочи като правилна мярката да се намали карантината на 10 дни, защото разпространителите са най-добри в първите 3-4 дни от инфекцията.