Светия Синод потвърди избора за наместник-председател на Синода и управляващ Софийска митрополия/епархия на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, до избора на нов Български патриарх и Софийски митрополит. Това съобщиха във връзка с писмата на Високопреосвещените митрополити Великотърновски Григорий и Пловдивски Николай от Синода в специално изявление.
Според Устава и Закона за вероизповеданията Българският патриарх е и Софийски митрополит. Тези две длъжности, съчетани в една личност, са неотделими. Първостепенна е длъжността на Патриарха, който е и митрополит Софийски. В случай на вдовство на патриаршеския престол на БПЦ единствено възможният Софийски митрополит е Наместник-председателят, до избирането на Патриарх, който е и Софийски митрополит.
От Синода напомнят, че по време на разкола претенциите на отделилите се от единството на Църквата са били за разделянето на длъжността Наместник-председател и Софийски митрополит. Не трябва да има двоен стандарт. Всичко това е преодоляно и Светият Синод спазва Закона за вероизповеданията и Решението на Конституционния съд, твърдят от Синода.
След кончината на Българския патриарх не може да се свика Църковен събор, който да извършва промени в Устава и най-вече да промени материалните условия и процедурата за избор на Патриарх, преди да бъде свикан Патриаршески избирателен събор, както и да се приема Синодална наредба с подобен предмет, категорични са митрополитите, които присъстваха на днешното заседание на Синода.
Общ принцип в правото е, че се прилагат нормите, които са действали към момента на откриване на избирателната процедура, а такава формално е открита след кончината на Патриарха.
Всички ние като митрополити - членове на Светия Синод носим моралната отговорност пред вярващия български народ за авторитета на Църквата, който не трябва да рушим в този исторически момент.
И накрая припомняме, че оспорвания на решения и процедури на органи на БПЦ пред органи извън Българската православна църква са недопустими. Според каноните на св. Православна църква такова поведение е наказуемо. В това отношение е ясно съдържанието на чл. 226 от Устава.
Изборът на глава на Българската Православна църква не подлежи на държавен съдебен контрол. Това е каноничен въпрос и въпрос на управленско решение на самоуправляващата се БПЦ.
Ние, членовете на Светия Синод, сме убедени, се всички мъдро държавнически и с църковно съзнание приемат задължителността на Решението на Конституционния съд за ненамеса във вътрешноорганизационния живот на религиозните институции! Това в днешния исторически момент е необходимо за авторитета на Българската православна църква. Убедени сме, че Църква и държава, както и досега ще работим за благото на български народ и единството на св. ни Църква, заключават от Синода.
Под изявлението на Светия Синод стоят подписите на осем митрополити. Документът не е подписан от Пловдивският митрополит Николай, Великотърновския митрополит Григорий, Американски, Канадски и Австралийски митрополит Йосиф, Западно и Средноевропейски митрополит Симеон, Плевенския митрополит Игнатий и Врачанския митрополит Калиник.