„Още от началото на пандемията правителството продължава да върви след събитията. Беше ясно, че няма как да не се стигне до второ затваряне. Всичко това трябваше да предизвика много по-сериозна подготовка. Всички мерки трябваше да бъдат обсъдени предварително, за да има готовност те веднага да стартират... На прага на локдауна все още не знаем какво ще правим“. Това каза пред БНР бившият вицепремиер и министър на икономиката и на труда и социалната политика (2001-2005 г.) Лидия Шулева.
По думите ѝ подходът на управляващите е нерелевантен за ситуацията, в която се намираме. „Всички мерки, които са хипотетични и неясни, ще се обсъждат занапред. Мерките са несъстоятелни и няма да доведат до категорична релевантна компенсация както на доходите на засегнатите работници и домакинствата, така и на бюджетите на фирмите“, посочи тя.
„Възможно е да се стигне до фалити на фирми. Досега не е имало заради мораториума върху плащането на лихвите и на главниците. Много мерки в ЕС бяха взети за отлагане на плащане на данъците и на осигуровките... Механизмите на оперативните програми на ЕС са много тромави и не би било възможно да се ползват за незабавни компенсаторни мерки, каквито трябва да се предприемат заради локдаун. За такива мерки трябва парите да се вземат от бюджета“, допълни Шулева.
На въпрос - при ръст на безработицата и спад на икономиката как ще се пълни хазната, Лидия Шулева отговори: „Приходите в бюджета са много надценени. Очакваният ръст е 2,5%. При неяснота как ще се развива пандемията и как ще бъдат възстановени производствените вериги не може да имаме такава сигурност в приходната част. Една част от мерките в бюджета са предвидени до март и много от тях ще трябва да бъдат продължени, което ще генерира още дефицит. Близостта до дългова спирала става все по-реалистична... Всички държави свиват разходите за отбрана, а България е на първо място след САЩ по разходи за отбрана от БВП. Това е несъстоятелно предвиждане на пари в държавния бюджет в година на сериозни последици от една мащабна пандемия“.