Повечето представители на бизнеса у нас не одобряват антикризисните икономически мерки на правителството, единици са се възползвали от тях и се оплакват от тромавост, бюрокрация и дори корупция. Смятат отношението на правителството към тях за обидно и ехидно и декларират, че иман нужда от истинска финансова подкрепа сега, а не от бъдещ рог на изобилието, което кабинетът се очаква да излее предизборно и което се тълкува от предприемачите като подкуп.
Това сочат данните от ежегодната анкета на Българската стопанска камара (БСК), представени от председателя на организацията Радосвет Радев във вторник по време на провеждащия се и на следващия ден "Български икономически форум 2020: Икономическо възстановяване на хоризонта".
Радев коментира, че резултатите от проучването са безпрецедентно негативни в 15-годишната му история и мнението е, че 2020 г. носи тъга.
Според 71% от участниците в допитването декларират, че фирмата им през 2020 г. е по-зле спрямо преди година, а влошено състояние на бизнес климата отчитат 91% от анкетираните. За сравнение, през миналата година процентите са били, съответно – 25 и 43.
68% от анкетираните очакват спад на икономиката и на работните места през следващата година. 66 процента смятат, че суровините ще поскъпнат, повишение на енергийните цени очакват 77%, а на бизнес кредитите – 53 на сто. По-голяма регулаторна тежест очакват 51%, а 58 процент а- увеличение на фискалната тежест.
Антикризисните мерки в подкрепа на бизнеса получават неодобрението на 68% от участниците в анкетата на БСК, а 58 на сто не харесват противоепидемичните мерки.
Анкетираните са раздвоени в оценката си относно въвеждането на диференцирани ставки за ДДС – 51% одобряват тази мярка, 38% са против нея, а 11% се колебаят, сочат още обявените данни.
Силно положителна оценка получава май само отказът на правителството да въведе задължително СУПТО (софтуер за управление на продажбите в търговските обекти) – 72% от анкетираните подкрепят това решение.
Заради коронакризата 56% от членовете на БСК са се отказали от планирани инвестиции, 45% са пристъпили към съкращение на персонала, 39% са въвели частична или пълна дистанционна работа, 38% са направили инвестиции с цел съобразяване с противоепидемичните разпоредби, 35% са пуснали част или целия си персонал в неплатен отпуск за определен период от време, 21% са се насочили към развитие на онлайн продажби, а 18% са трансформирали производството си в посока промяна на продукти и/или пазари.
Малка част от бизнеса се е възползвал от широко прокламираните антикризисни мерки. Най-голям интерес се отчита по отношение на мораториума върху плащанията по кредити (18% са се възползвали от тази възможност), мярката 60/40 (29%) и безвъзмездната помощ за микро- и малки предприятия, позната като "3/10 хил." (27%), сочат още данните, обявени от камарата.
Интерес към мерките по линия на Българската банка за развитие проявяват не повече от 1-2 процента от анкетираните.
Половината от участниците в анкетата всъщност декларират, че не са ползвали нито една от предложените от правителството антикризисни мерки. Тези пък, които все пак са се възползвали, се оплакват от бавен процес (41%), бюрокрация (35%) и дори корупция (5%). Едва 12% от възползвалите се от мерките декларират, че не са се сблъсквали с пречки.
"С цел преодоляване на негативните последици от Covid-19 българският бизнес очаква по-бърза и категорична подкрепа от страна на държавата, включително поемане на част от възнагражденията на работниците и служителите, нулева ставка на данък печалба за следващите две години, безвъзмездна финансова помощ под формата на ликвидна подкрепа, отпадане или отлагане на общински наеми, данъци и такси, нисколихвени кредити с държавна гаранция и отлагане на плащанията по кредити", коментира Радосвет Радев.
Той тълкува данните от допитването като предвестник за изключително тревожни времена.
"Такава анкета бележи неминуема икономическа катастрофа, заради тоталното безделие на българската държава. Обидно е ехидното, пренебрежително отношение към бизнеса, "който винаги ще се оправи" и се смята, че по някакъв спартантски начин ние имаме кода на оцеляването. Безпрецедентността на тази епидемия най-малкото налагаше малко по-уважително отношение към българския бизнес. Честното изречение беше "нищо да не очаква бизнесът от държавата", посочи председателят на БСК.
Според него големият проблем е липсата на ликвидност. "С много по-малък разход можеха да вкарат в кондиция бизнеса. Сега вероятно около средата на февруари ще се излее някакъв рог на изобилието, защото ще остават 40 дни до изборите, но това няма да е въпрос на подкрепа, а опит за подкупване на бизнеса", смята той.
"През 1996 г. имаше криза на недоверие вътре в България при един относително работещ бизнес. Тогава имаше хиперинфлация, но имаше и супер мотивирани хора, които искаха да си направят държавата модерна. Тогава имаше предприемачи! Днес да бъдеш предприемач вече не е сред водещите мечти на хората. Напротив, има предприемачи, които искат да продадат активите и бизнесите си, и да станат добре платени държавни чиновници. Предприемачът е най-свободният човек, т.е. отказът от предприемачество започва да те вкарва в хипотезата на несвободата, на комформиста, на подчиняемия човек", каза още Радев.