В Брюксел започнаха дебатите между европейските лидери за общия бюджет в периода от 2014 до 2020 година. Премиерът Бойко Борисов каза след края на първата сесия на извънредния Европейски съвет, че се надява България да получи повече пари от структурните фондове, съобщи БНР:
Конфликтите са огромни и между отделните държави, желанията са огромни за пари. Едните искат големи съкращения, другите искат големи плащания. Казали сме си нашите претенции и за земеделието, и за кохезията. Надявам се, че България ще получи повече пари. Но понеже не искам да има спекулации с моите изказвания, когато в 12 часа се съберем отново, да достигнеме максимума, който България заслужава.
След многочасовите двустранни консултации с държавните и правителствени ръководители до късно снощи, председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой им е предложил нов проект на 7-годишния бюджет. Параматрите му не бяха обявени официално. Днес по обед започват преговори по тях във формат 27.
Британското предупреждение за вето, ако разходите не се съкратят значително, не е оттеглено. Франция обяви, че все още не е доволна от плановете за селскостопанските субсидии. Съмнения дали ще бъде постигнат компромис бяха изразени и от страна на Германия.
Министърът на външните работи Николай Младенов, който е част от българската делегация за специалния Европейски съвет, посочи, че целта на страната ни е да се постигне съгласие по бюджета на ЕС, защото липсата му ще има пряк ефект и върху България, съобщиха от правителствената информационна служба.
„Най-лоша би била невъзможността да се прави многогодишно планиране на големите проекти, които за нас са много важни, защото над 65% от инвестициите в страната ни идват по линия на кохезионните фондове на ЕС“, каза Младенов. Той обобщи
българските приоритети в преговорите -
запазване на размера на кохезионните фондове, осигуряване на достатъчно средства за закриване на 1-4 реактори на АЕЦ „Козлодуй“ и защита на преките плащания към земеделските производители. Резерви могат да се намерят в оптимизиране на разходите за европейската администрация и в разсрочване на изпълнението на някои от големите европейски проекти. По думите на министъра на външните работи е необходимо да се преразгледа интензитетът на помощта спрямо различните региони, така че съкращенията да не се правят за сметка на страните с най-нисък БВП, които реално имат нужда от по-голяма подкрепа за излизане от кризата.
Премиерът Бойко Борисов посочи, че
страната ни започва от лоши стартови позиции преговорите,
тъй като през последните 20 години българският БВП е бил много нисък, а на неговата база се определят получаваните пари. Допълнителен отрицателен фактор са и спрените при предишното правителство еврофондове, чието усвояване на нивото на останалите държави започна едва при този кабинет.
Министър-председателят все пак изрази надежда, че страната ни ще получи повече средства през новия период, тъй като е отчетено, че тя е сред най-дисциплинираните финансово държави и че влага полученото от фондовете само в проекти, които ще подобрят състоянието в цяла Европа - основните транспортни коридори, железопътният транспорт, екологията, конкурентоспособността и земеделието.
„Нашата позиция е изключително добре обоснована и съм сигурен, че ние ще бъдем една от малкото страни в рамките на тази криза без съкращения по отношение на средствата си по кохезионна политика“, каза министър Младенов.