На Балканите бушува привидно странен спор - България блокира преговорите за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз. Става въпрос за език, история и идентичност. Първият дипломат на София Екатерина Захариева коментира проблема в обширно интервю за германския национален ежедневник Die Welt, предава Агенция "Фокус".
В отговор на въпрос защо България блокира началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония кък ЕС, Захариева обяснява:
„Нашата подкрепа за започването на преговори за присъединяване с всички държави от Западните Балкани винаги е била много последователна, но никога безусловна. Подобно на други държави-членки, ние откриваме, че всеки, който желае да стане член, трябва да бъде готов да започне разговори. Дори когато се съгласихме да започнем преговори за присъединяване с Република Северна Македония и Албания през март, това решение беше обвързано с условия. Освен всичко друго, Северна Македония трябва да покаже осезаеми резултати при прилагането на споразумението ни за добросъседски отношения“.
Захариева уточни, че много от точките, заложени в договора за добросъседство, не се изпълняват от страна на Скопие:
„Инфраструктура, например. Срамно е, че като съседни държави нямаме дори железопътна връзка. Намираме се в „Паневропейския транспортен коридор 8“, коридор на НАТО, който трябва да свърже Албания, Северна Македония и България. Има огромни закъснения. Не само България е забелязала това, но и международните институции, които финансират проекта. Те губят 130 милиона евро. Северна Македония не е предложила нито един инфраструктурен проект в посока изток-запад. Това би било също толкова добре за тях, колкото и за нас. За съжаление има доста странни примери за създаване на административни бариери там за инвеститори, които биха могли да създадат работни места в региона. Предложихме тригодишна програма за образование и култура, но чакаме отговор от година и половина. И така, и така нататък“.
Не България, а Северна Македония отказва правото на самоопределение на гражданите си, обяснява вицепремиерът:
„Най-трудният въпрос са неточните твърдения, които се чуват отдавна, че отказваме на македонците правото на самоопределение. Или правото да наричат езика си както искат. Но страните не признават езици или нации, а само други държави“.
„... Всяка нация има право на самоопределение. Но не (съм съгласна с) твърдението, че им отказваме (на македонците) това самоопределение. Това не е вярно. Но това се казва отново и отново, може би с цел да се изобрази България като държава, която е от – не знам кой век. Звучи ужасно, разбира се - държава, която отказва на друга държава правото на самоопределение. Но е точно обратното. През последните десет години 88 450 северномакедонци са получили българско гражданство въз основа на произхода си. Те са български и европейски граждани. Те също имат право на самоопределение. Но всеки, който днес се определя като гражданин с български корени в Република Северна Македония, продължава да бъде дискриминиран. Само преди три седмици някои групи публикуваха лични данни и адреси на такива хора, а в някои случаи дори бяха заплашени да ги обесят“, разказа Захариева, като най-често подобни инциденти се случват в интернет и социални мрежи като „Фейсбук“.
„Това са заплахи, на които държавните институции там трябва да реагират, защото става въпрос за безопасността на тези хора. Но те реагират само когато ги помолим. А не трябва да чакат това. Трябва да е ясно, че институциите в държава, която е кандидат за членство в ЕС, трябва да реагират, когато има дискриминационни действия срещу група от население въз основа на религия, пол или идентичност. И всеки, който вземе различно мнение от официалното и каже, че трябва да се работи с България, ще бъде изложен на тази омраза там. Това се случи дори с премиера Зоран Заев. За съжаление идеята за изграждане на нация на основата на омраза срещу България все още е държавна политика“ в РСМ, подчерта първият дипломат на София.
Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева повдигна и въпроса дали германците биха приели да ги наричат „фашисти“ в учебниците.
„Премиерът (на РСМ Зоран) Заев беше много критикуван, след като каза истината. Не знам защо това все още не се признава от македонците след десетилетия. Но в учебниците, 75 години след войната, българите все още се изобразяват като фашисти. Бихте ли приели, ако днес германците все още ги наричат фашисти в някои учебници?“, попита Захариева с оглед искането на София да се премахне определението „български фашистки окупатори“ от учебниците по история в югозападната ни съседка.
България остава един от най-силните поддръжници на процеса на разширяване на Европейския съюз, включително с Република Северна Македония, увери вицепремиерът.
„Оставаме един от най-силните поддръжници на процеса на разширяване на Европейския съюз, включително с Република Северна Македония. Но искаме наистина конструктивни и сериозни дискусии между нас. Трябва да направим равносметка къде сме. Омразата трябва да спре. Между 1 септември и 20 ноември сме преброили 14 699 негативни публикации за България в македонските медии и само четири неутрални. В България, от друга страна, имаше 450 положителни съобщения за Северна Македония в медиите през същия период“, подчерта първият дипломат на София.
„Това показва липса на плурализъм. Те бяха и доста брутални към мен, когато се осмелих да изразя липсата си на разбиране, когато празнуваха четиридесетгодишнината от смъртта на един от най-мрачните диктатори – Тито, който е убил до 1,7 милиона души в бивша Югославия за по-малко от десет години. И все още го почитат. Кметът на Скопие е партиен приятел на Заев. След това вече не бях толкова популярна там. Но това е все едно кметът на Берлин да предложи да се чества смъртта на Хитлер“, направи сравнение Захариева.
„Нека се опитаме да успокоим емоциите... Нека се съсредоточим върху рамката за преговори и да работим по двустранен протокол за допълване на договора. Надявам се, че когато емоциите от двете страни се успокоят, ще имаме по-конструктивни дискусии“, подчерта Захариева.
По повод дали преговорите все пак ще бъдат стартирани в рамките на германското председателство на ЕС, което приключва в края на годината, Захариева отговори: „Ще цитирам френския президент - качеството е по-важно от скоростта на процеса. Ще отнеме толкова време, колкото е необходимо“