Раздорът между Тито и Сталин се разразява през 1948 г., но корените на този конфликт са заровени навярно много по-дълбоко. В дъното на всичко стоят младата германка Люси и едно неизпълнено обещание на Георги Димитров.
Йосип Броз Тито: този човек е истинска загадка. За своята рождена дата той дава няколко различни информации. И малкото си име пише по няколко различни начина: Йосеф, Йосер, Йосиф, Йосип. Разминават се и хипотезите за партийния му прякор, получен през 1935 година в Москва, който се превръща в негово второ фамилно име: Тито.
Из живота на Тито
Противоречива на първо място обаче е самата личност на Тито. Той произхожда от обикновено семейство, става партизанин и народен герой, обожава разкоша, строи дворци, гледа коне, пуши скъпи пури, носи пръстен с голям диамант и се облича в бял маршалски мундир със златни везби. Тито е човекът, който не се побоява да се противопостави на Сталин, да изгради „пазарен социализъм“ и да предостави на работниците и трудовите колективи много повече права, отколкото те имаха дори при залеза на Съветския съюз. Той става лидер на „необвързаните държави“ и югославски диктатор, който с всички средства помпа култа към своята личност и безмилостно се разправя с политическите си противници.
Една от тайните на Йосип Броз Тито разкрива мюнхенската историчка Мари-Жанин Калич в новата си книга „Тито. Вечният партизанин.“. Става дума за годините, които Тито прекарва в Москва по времето на най-големите чистки - и за една много лична причина, която допринася за конфликта му със Сталин. Разбира се, този конфликт е предизвикан най-вече от политическите разногласия заради опита на Тито да освободи Югославия от диктата на Москва, но ако се съди по фактите, личният сюжет между двамата се оказва много важен.
Йосип Броз пристига в Москва през февруари 1935 година. Той пътува по заобиколни пътища и с фалшиви документи, след като е лежал в югославски затвор заради членството си в забранената комунистическа партия и за притежаване на огнестрелно оръжие. Моментът на появата му в съветската столица е, меко казано, не особено подходящ. В Москва и в Ленинград се е надигнала вълна от арести и безкрайни събрания, на които биват изобличавани „троцкистите“, включително и членове на задгранични компартии. Московските другари настаняват Тито в малка стаичка в хотел "Люкс", където живеят изолираните от външния свят дейци на Коминтерна и делегати на чуждестранни комунистически партии. Самият Тито също е коминтерновски деец и в това си качество носи псевдонима „Фридрих Валтер“.
Германските комунисти, подслонени в хотел „Люкс“, често се оплакват от условията: стаите са тесни и без никакви удобства, тоалетната се намира в коридора, кухнята е обща, мръсотията и плъховете са всекидневие, баня има веднъж в седмицата. Тито обаче е отраснал при много по-сурови условия в родната си Югославия и животът в хотел „Люкс“ му изглежда направо разкошен: централно отопление, телефон, топла вода, печки на газ в общата кухня, трапезария, хлебарница, дори бръснарница.
Не е съвсем ясно какво точно прави Йосип Броз Тито в Москва. За няколко месеца от престоя му не е известно почти нищо: Тито сякаш се е изпарил. Смята се, че в това време най-вероятно посещава специални, секретни курсове на Коминтерна, където се подготвят разузнавачи и бойци. Тази подготовка определено ще му свърши работа по-късно, когато участва в партизанската борба срещу нацистите в горите и планините на Югославия през Втората световна война.
В Москва той се среща със свои съратници от Коминтерна и обсъжда с тях ситуацията в Югославия и в югославската компартия, пише и „характеристики“ на свои съмишленици. Такива „характеристики“ са длъжни да пишат всички комунисти, но авторката Мари-Жанин Калич твърди, че за разлика от разпространената практика документите, подписани от Тито, нямат характера на политически доноси. Когато все пак отбелязва някакви отрицателни качества на отделни партийни дейци, Тито го прави в чисто човешки план: този навсякъде се вре и гледа да придърпа завивката към себе си, а онзи пък изневерява на жена си.
Когато Тито среща Люси
При това самият Тито изобщо не е светец в собствения си личен живот. В Москва той се развежда със съпругата си Пелагея Белоусова, с която не се е виждал от 1929 година, когато тя емигрира в СССР. Тито ѝ е много ядосан, защото тя практически изоставя сина им Жарко, с когото пристига в Съветския съюз. Докато Тито лежи в югославския затвор, Пелагея дава детето в приют. Жарко е трудно дете, така че скоро се налага да го настанят в изправителен дом, а майка му дори не знае къде. Тито с доста усилия успява да открие сина си и да го вземе при себе си. Но и той не може да се оправи с опърничавия Жарко, който се включва в разни хулигански компании и се замесва в кражби.
Но за развода на Тито има и друга причина. В хотел „Люкс“ той се запознава с младата германка Люси Бауер, чието истинско име е Йохане Елза Кьониг. Люси/Йохане е родом от Кемниц, произхожда от работническо семейство, членува в организацията на младите германски комунисти и на 19-годишна възраст ражда дъщеричка. Година по-късно комунистическата партия я изпраща в Москва, за да бъде подготвена за нелегална дейност, като детето остава при родителите ѝ в Германия. Малко след това Люси попада в полезрението на Гестапо и вече не може и дума да става за връщане в Германия. Тя става политическа емигрантка, завършва курс по чертожничество и започва работа в радиозавода в Москва. Руски все още говори съвсем слабо, така че с „другаря Валтер“ си общуват на немски. В един момент Люси се премества в стаята на Тито, където вече живее и Жарко. Младежът неочаквано се сприятелява с младата си „мащеха“ и дори започва да се вслушва в съветите ѝ.
Но любовта между 44-годишния Тито и 22-годишната Люси не продължава дълго. Двамата сключват брак на 13 октомври 1936 година, а три дни по-късно Тито е принуден да напусне Москва. Тогавашният генерален секретар на Коминтерна, българският комунист Георги Димитров, му нарежда да замине за Югославия, за да въведе ред в раздираната от фракционни борби тамошна компартия. Димитров обещава на Тито, че Люси и Жарко ще го последват в първия удобен момент, но това така и никога не се случва.
Първата вест от съпруга си Люси получава чак през март 1937. В писмото, което започва с обръщението „Любимо мое момиче“, Тито я уверява, че прави всичко възможно, за да я прибере заедно с Жарко. Това наистина е така: Тито на няколко пъти пише до Георги Димитров с молба за застъпничество, но българинът се измъква с общи приказки.
Краят
В крайна сметка Люси Бауер е арестувана от съветската тайна полиция НКВД редом с други над 4000 германски емигранти, които са обявени за „пета колона“, за шпиони, саботьори и агенти на Гестапо. На Люси е предявено обвинение по печално известния член 58. Осъдена е на смърт, въпреки че отхвърля обвинението в шпионаж. На 29 декември 1937 я разстрелват в Бутово.
Тито още дълго прави опити да научи каква е съдбата на съпругата му, но хората, които могат да му дадат някаква полезна информация, също започват да изчезват един по един. Не се знае кога Тито научава какво се е случило с младата му жена. По-късно той самият никога не говори за нея. Но когато през 1948 година се разразява конфликтът му със Сталин, съдбата на Люси навярно изиграва важна роля. Зад поразителната храброст и неотстъпчивост на Тито в сблъсъка му с могъщия диктатор, който очевидно е готов на всичко, за да го унищожи, прозира не само желанието на националния лидер да опази независимостта на Югославия, но и силна лична неприязън. А тя навярно се дължи именно на трагичната съдба на младата съпруга на Тито.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Аз се качвам да карам в офиса
20:59 16.03.2021
2 Велик
Коментиран от #4, #18
21:00 16.03.2021
3 ГРАД КОЗЛОДУЙ
Коментиран от #15
21:03 16.03.2021
4 РАДИО ДУПНИЦА
До коментар #2 от "Велик":
Бащата на народите!Коментиран от #11
21:03 16.03.2021
5 Софиянец
Коментиран от #8
21:04 16.03.2021
6 Политолог
21:06 16.03.2021
7 ТаУмВзе
21:06 16.03.2021
8 РАДИО ДУПНИЦА
До коментар #5 от "Софиянец":
Господине, слушайте как Георги Димитров се защитава пред нацисткия съд в Лайпциг. Съвсем не е толкова прост човека, единствения му голям грях пред България е македонизацията. Също така е обичал да си попийва.Коментиран от #9, #12
21:06 16.03.2021
9 Софиянец
До коментар #8 от "РАДИО ДУПНИЦА":
Бягай да се прегледаш и не се излагай21:08 16.03.2021
10 Майна
Коментиран от #13
21:08 16.03.2021
11 Чърчил
До коментар #4 от "РАДИО ДУПНИЦА":
И "бащата" го отровиха "децата" му. Умрял като куче, въпреки мерките които взел , избивайки всички, които могат да имат претенции за властта. Винаги пропускаш някой, колкото и да хитрееш.21:13 16.03.2021
12 Господине
До коментар #8 от "РАДИО ДУПНИЦА":
Вие сте ментално не добре. А помните ли как научил немски сам в килията и си правел мастилница от хляб!?21:14 16.03.2021
13 Този коментар е премахнат от модератор.
14 Кочо
21:16 16.03.2021
15 Коьлодуйския
До коментар #3 от "ГРАД КОЗЛОДУЙ":
Искаш,ли да си намериш мъж за една нощ21:23 16.03.2021
16 Роза
Коментиран от #28
21:25 16.03.2021
17 Сърп и чук
21:28 16.03.2021
18 Мнение
До коментар #2 от "Велик":
Последното, което чух за него, е направо шок. Ученият, който е имал за задача, да реши проблемите с житните култури в Русия по онова време, е бил във финалната фаза, когато се намесва някакъв религиозен, който с лекота убеждава Джугашвили, да го разкара, понеже най-вероятно не бил техния човек, а тези действия оставили много руснаци без хляб. Не знам дали е вярно, но като знам, че е учил в семинария въобще не се учудвам21:39 16.03.2021
19 Трудни работи
Един от анекдотите който ясно "определя" политиката му и в това число и към необвързаните е - Напускайки Москва след посещение при Сталин казал на шофьора - Дай ляв мигач, ама завий на дясно, че Сталин ни следи !!!!
Коментиран от #24
21:43 16.03.2021
20 Дърт пее..раст...
21:44 16.03.2021
21 Наш
22:08 16.03.2021
22 Дърт пее..раст...
22:16 16.03.2021
23 Монгола
22:19 16.03.2021
24 Кочо
До коментар #19 от "Трудни работи":
Какви 53 години!? Тито почина 1980 г.23:08 16.03.2021
25 стоян георгиев
Коментиран от #26, #29
11:29 17.03.2021
26 Конфуций
До коментар #25 от "стоян георгиев":
Да се спори с професионален лъжец е безсмислено .Коментиран от #27
11:42 17.03.2021
27 стоян георгиев
До коментар #26 от "Конфуций":
напълно си прав,но аз не споря с такива ,а просто показвам лъжите им.знам че на вас дрогарите истината хич не ви е по вкуса,но трябва да спрете да лъжкате.много сте иначе оригинални с никовете дето излизате,конфуции,българин ,патриот... все лъжиливи такива ама не се притесняваи лекувам успешно!12:06 17.03.2021
28 леко встрани
До коментар #16 от "Роза":
Тито излиза от страна победител изправила се срещу фашистка Германия от самото начало на войната , а не както някои други в самият край и когато хляба е вече опечен . Югославия дава много жертви , Тито е един от тези които дейно участва в съпротивата , минаването на германските части и логистики винаги е било опасно в Югославия , и там са давани много германски жертви от партизаните. Това дава на Тито голям международен оперативен простор , не само пред Сталин , но и пред останалите победители съюзници , Тито си разиграва коня , и успява да спечели за своята страна голяма относителна свобода . Тази свобода им беше отнета с показните демонстрации на сила в началото на 90-те години . Просто свободни и независими държави, поддържащи преки отношения с Китай , няма как повече да просъществуват , и Югославия послужи за назидание, и страх към останалите , готови да поемат по нейният път.12:16 17.03.2021
29 Горе долу
До коментар #25 от "стоян георгиев":
Тито съвсем не е искал да се отказва . Г Димитров го сапунисва и окъпва с идеята за обща балканска федерация от Черно до Адриатическо море , където Тито смята , че ще има водещата роля , впоследствие Г Димитров го измамва и се отмята , а изгодният момент за Югославия пропуснат, те и за това не ни обичат , и ни наричат как ли не . За съжаление нямаше как да се помогне на българите останали отново зад пределите на България.Коментиран от #30
12:31 17.03.2021
30 стоян георгиев
До коментар #29 от "Горе долу":
тито се отказва,а димитров е никои.нали прочете.никои!един посредник на сталин и марионетка напълно зависима от съветския диктатор.съветската идея е била проста да вкара българия в югославия и през българските комунисти да овладее югославските такива ,които са били верни само на тито.тито усеща на къде отива работата и къса отношения със сталин.за което излиза виновен димитров.тва спасява българия веднъж от отнемане на пиринска македония и втори път от пълно изчезване като държава.седмици по-късно димитров е излекуван от живота в една съветска болница и балсамиран за да служи за чучело на поколения комуняги у нас!на българите в югославия не само не се е помогнало ,а напротив както писах са предавани на югославските комунисти и избивани.именно тогава при липса на подкрепа от българия местните българи масово се македонизират,щото това иска и страната им маика!та с полуисти дрогар няма как да се разкаже истината!голям смях е като югославските комунисти с българско съзнание пишат писма за помощ на българската комунистическа партия и въпросните писма веднага са давани на хората на тито.така измират бая комунисти в югославия ,а след разрива отселелите ги карат на голи отток ,тва е титовия концлагери и ги обявяват за бугари!именно там комунягата венко марковски се осъзнава че все пак бил българин.след стопляне на отношенията на тито със ссср през 60 те ,марковски и цялото му семеиство са пуснати да се върнат у нас,но хилядите българи дето не са част от комунистиКоментиран от #32
12:46 17.03.2021
31 стоян георгиев
12:46 17.03.2021
32 Горе долу
До коментар #30 от "стоян георгиев":
Тито е бил принуден да се откаже поради изброените от теб обстоятелства , които така описани , аз съм съгласен с теб , както никой път . Чрез общата балканска федерация Тито смята да придърпа България , А Сталин и Г Димитров смятат да придърпат Югославия в своя лагер , защото по това време Югославия балансира между интересите по всички победители от ВСВ а България е принудена да се оповава само на СССР и Сталин . Това са тежки трудни политики , непонятни за всяка глава , още повече напоена с омраза и пристрастия.12:59 17.03.2021