България е готова с основните параметри на Плана за възстановяване, които засягат Зелената сделка и преминаването към нисковъглеродна икономика. Това обяви енергийният служебен министър Андрей Живков, цитиран от БНТ.
Той присъства на конференция, посветена на Зелената сделка и организирана от Американската камара в България.
В България над 40% от електроенергията се произвежда от въглищни централи, които обаче трябва да бъдат спрени до 2030 г. заради изискванията на Европейския съюз. Една от най-проблемните мощности е ТЕЦ "Марица изток 2". Тя ще оцелее и тази година след като служебният министър на енергетиката издаде заповед, според която може да продава електроенергия на пазара за бита.
"Ще имат възможност в моментите когато цената на пазара е благоприятна за тях, да натоварват допълнително мощностите. В замяна централата е поела ангажимент да намали разходите си", коментира Андрей Живков.
"За Зелената сделка това, което направихме, е да коригираме Плана за възстановяване и развитие във вида, в който вече е, защото в първоначалната идея беше доста постен, така че това, което сме свършили, никак не е малко. Ние сме на етап рамка, тепърва предстои детайлна разработка на проектите, така че в момента няма подробни разчети, но ще има", допълни още енергийният министър.
Планът на министерството е поетапно най-големите въглищни централи, тези в Маришкия басейн - държавната и двете американски централи, да преминат първо през използване на природен газ като гориво и после към възобновяеми източници. От една от американските централи обаче коментираха, че първо е необходим анализ и план, който да се изпълни.
"Преходът към нисковъглеродно производство на електроенергия е един продължителен процес, точно коя да бъде бъдещата технология следва да бъде решено на базата на анализи, на базата на данни. От една страна да не подлагаме на риск енергийната система от от друга страна да гарантира че преходът ще бъде с най-ниски разходи за обществото", каза Красимир Ненов, изпълнителен директор на "КонтурГлобал Марица изток 3".
Има обаче условия за смяната на технологиите.
"Да не забравяме, че на първо място е важно да има инвестиционен климат, който е благоприятен за големите инвестиции които са необходими, за да има такъв преход, както и подходяща предвидимост, да има инвестиционна рамка, тоест да е ясно при какви условия тези инвестиции ще бъдат инвестирани", допълни Ненов.
Според шефа на централата бъдещият план за възстановяване както и други европрограми са голям шанс за България, за да изпълни новите екоизисквания на общността.
"Има средства, които са предвидени в европейската сделка. Това, което в момента не е достатъчно ясно, е при какви условия тези средства биха били достъпни, за да катализират привличането на частни инвестиции", заяви Красимир Ненов.
И докато централите обмислят какво гориво да използват и как да изпълнят критериите на Зелената сделка, преминаването към по-високи екологични изисквания води до увеличено търсене на цветни, редки и благородни метали, които се използват в смарт устройствата.
"Около 200 килограма мед трябват на едно средностатистическо семейство от четири човека при настоящите нужди и около четири тона метали на човек. Тази сделка предизвиква едни нови нужди, от алуминии, мед, от кобалт, от цинк и литий", коментира Илия Гърков, вицепрезидент Дънди Прешъс Металс.
Това производство обаче също е обвързано с екологични стандарти.
"Като пример ние работим в тази посока от 2009 - 2010 г. като компания и вече имаме намаляване на въглеродния отпечатък с 40%. С интензификация на производството, дигитализация на производството и развитие на човешкия капитал на хората, така че да разбират и да знаят какъв е смисъла на това нещо", допълни Гърков.
Компанията е готова да сподели опита си и с други компании в бранша.