Коронакризата в България тече с пълна сила, държавата и обществото логично не търпят развитие, а поредните избори наближават. За да говорим по тези теми, от ФАКТИ се свързахме с доц. Георги Цветков, като в в случая неговите амплоа са три. Той е политолог, експерт по национална сигурност, а в момента и кандидат за народен представител от "Демократична България" в 24-ти МИР София, като може да бъде подкрепен с преференция 114.
Георги Цветков е роден през 1985 г. в Каварна. Има бакалавърска степен по „Политология“ от СУ „Св. Климент Охридски“, отново там става магистър по „Политически мениджмънт“, има и специалност „Национална сигурност и отбрана“ от Военна академия „Г. С. Раковски“.
- Доц. Цветков, в качеството Ви на човек, който иска доверието на гражданите, каква е позицията Ви относно кризисната ситуация с пандемията и тежките противоречия в нея между различните заинтересовани страни?
- Съгласен съм с това, че трябва има свободен избор. Но също така смятам, че в тези условия зеленият сертификат трябва да бъде на 100% подкрепен и не смятам, че държавата трябва да покрива тестовете. Факт е, че всеки сам взема решение за себе си, но трябва да е абсолютно ясно, че всъщност без зеления сертификат човек не може да се надява да има същата свобода с каквато се разполагаше преди пандемията.
Обобщавайки ще кажа, че съм против задължителната ваксинация, но твърдо за зеления сертификат. И когато се казва, че всеки сам взема решенията си, трябва да се отбележи и това, че всеки сам носи отговорността си.
- Необходим ли е според Вас локдаун в момента?
- Това, което в България не се оценява достатъчно е, че ние вече сме във форма на локдаун. Идеята на зелените сертификати всъщност бе не ограничаване на придвижването и правата като цяло, а хората, които са със зелени сертификати да могат да се върнат към цялата свобода, с която разполагаха преди пандемията.
Ние трябва да признаем, че вече сме в локдаун и наистина трябва да е ясно, че с изключение на хората, които са със зелен сертификат, посещението на публични места от останалите трябва да бъде ограничено. Абсурдно е в тези условия и при примерите, които имаме, хора да се преструват, че няма нищо само защото не е дошло до тяхното семейство или тяхната къща.
- В този смисъл, след като вече може би няма какво да надграждаме като противопандемични мерки, една бърза и мащабна проваксинационна кампания сега, макар и ужасно закъсняла, може ли да има някакъв непосредствен добър ефект?
- Едва ли. В тези условия една засилена кампания ще ни постави в по-добро положение спрямо последващи вълни. Не съм сигурен, че от медицинска гледна точка една проваксинационна кампания може да има ефект веднага и сега. Тя би имала ефект при следваща вълна, която по всяка вероятност ще имаме пролетта.
- Оценявате ли като грешка това, че повечето политически субекти като цяло, не като отделни личности, не се фокусират върху Ковид темата, освен тези, които се заиграват с антиваксърите?
- Парадоксално е, че след като се създаде впечатлението, че огромното мнозинство от хората е против ваксинацията, се стигна до ситуацията, че всеки, който абсолютно безотговорно се обявява против ваксинацията, е добре дошъл и получава трибуна, а сериозните политически сили, които би трябвало да заемат категорична позиция, че например са "за" зелените сертифкиати, всъщност се притесняват да го споменат заради изборите.
Трябва да си даваме ясна сметка, че в България още от миналата есен мерките винаги бяха пряко обвързани с изборния процес. За съжаление.
- Извън пандемията. От позицията, в която се намира страната ни в момента, най-общо от какви политически решения се нуждае България, за да започне да догонва страните от нашия цивилизационен отбор - тези от Европейския съюз?
- На първо място, разбира се, почтеност и законност. Аз не вярвам, че държавата може да повдигне рязко жизненото равнище на гражданите, но това, което можем да искаме, е компетеnтно и почтено управление, което да гарантира законност в страната, а с това и инициативата на българите да не бъде буквално спъвана от дадената партийна номенклатура, която се е качила на гърба на икономиката.
Законността трябва да гарантира именно това - освобождаване на инициативата на българите, защото сме наясно и е факт, че в момента върху българската икономика като воденичен камък тежи това, което се нарича "данък корупция".
Обещанията например как ще се повдигнат изкуствено с държавни решения доходите - това е абсолютен предизборен популизъм.
Друго важно нещо, особено тази зима - това са енергоносителите и по-специално природният газ. Повече от ясно е, че страната ни трябва да бъде изключително активна, включително в рамките на инициативата Три морета, за реална енергийна диверсификация. Ние в момента сме заложници на политическите решения, които бяха взети по времето на т.нар. "Голям шлем" и които едностранно обвързаха българската енергетика, а до голяма степен с това и българската икономика с Русия. Тогава имаше обяснение, че диверсификация означава да имаме различни тръби, но въпросът не е в различните тръби, а в това да имаме различни доставчици, да има конкуренция. Ако ги имаме, веднага би могло да се окаже влияние върху цените на енергоносителите.
Третото важно нещо, което се пропуска, е, че цялата т.нар. Зелена сделка - която, разбира се, има редица слабости, като според мен част от причините за тях са заради поставянето на акцента на грешно място, тя е свързана в голяма степен с един технологичен преход, който ще се извърши в Европа и Северна Америка. Той донякъде е свързан с нови, по-модерни производства, донякъде е свързан реално и с реиндустриализация на Европа и САЩ, защото особено по време на пандемията ние осъзнахме, че в индустриално отношение сме се превърнали буквално в заложници на далечния Изток и евтините производства извън Европа.
Така че след освобождаването на инициативата на българина, след директните мерки за намаляване на цените на енергоносителите, третото, което трябва да кажем, е, че едно компетентно управление на страната трябва да позволи наистина преминаването, включването на българската икономика в новия технологичен преход, който ще се извърши в Европа и Северна Америка.
- Обобщено на база нещата, които изредихте, Вие сте по-скоро от политиците реалисти, които са на категоричната позиция, че държавата просто трябва да създава условия на хората да я развиват?
- Да. А и въобще не вярвам, че може да съществува друг модел. Със сигурност ролята на държавата е да създава условия.
Алтернативните обещания, че "държавата ще прави, държавата ще дава" е или популизъм, или едно феодално, средновековно отношение към държавата като към собственост на някого.
- По отношение на това, което споменахте за почтеността и с оглед факта, че на българския човек му е трудно да отсее, да прецени кой е носител на това, законността и почтеността трябва ли да са обвързани с категорично скъсване със старото - т.е. да бъде направена политическата лустрация, която е спомената в програмните документи на "Демократична България"?
- Да! Големият проблем е, че може би хората не си дават сметка, че този въпрос не е свързан с търсене на реванш, а с премахване на зависимости.
Убеден съм, че има хора с т.нар. картончета, които са жертва на злонамереност. Но трябва да е ясно, че наличието на тази възможност за изваждане на тези прословути картончета в един или друг момент създава зависимости. България много отдавна трябваше да прекъсне тези зависимости и не смятам, че темата е безсмислена, защото е факт, че такива зависимости все още съществуват и трябва да си даваме сметка, че много от тях са прехвърлени от стария режим към икономиката и престъпността в 90-години, а от там продължават и до ден-днешен. Тези зависимости категорично не са приключили на 10 ноември.
- Какви задачи ще са приоритет за Вас, ако получите доверието на гражданите да бъдете техен народен представител?
- Логично, политическите ми интереси са свързани с професионалните. Моят основен фокус е поставен върху това на първо място в България да имаме модерно и ефективно публично управление. Управление, което да отговаря на XXI в. И това не се отнася само до отбраната, където основно са моите интереси и експертиза, а въобще до функционирането на публичните организации.
Когато говорим конкретно за отбраната, голям приоритет е превъоръжаването. Важно е, защото около нас виждаме непрекъснато много притеснителни сигнали. Имахме съвсем скоро напрежение между Косово и Сърбия, като противоречията остават нерешени. От тези дни имаме и напрежение в Босна и Херцеговина. Вчера пък имаме твърдение на полските власти, че от Беларус има проникване на немаркирани въоръжени хора. Ситуацията е изключително сериозна и ние в момента, вторачени в коронакризата, не си даваме сметка, че може да бъдем изправени пред значително по-големи предизвикателства.
Високотехнологичното превъоръжаване трябва да даде един допълнителен тласък на българската икономика чрез нейното интегриране във високотехнологичното производство, както е в Западна Европа и САЩ.
Жизненото равнище в България няма да се промени в положителна посока с повече или по-евтивни краставици. То може да се промени в в тази посока с наистина съвременни високи технологии. В богатите държави по този начин се случват нещата. А реално погледнато България няма и никакъв друг път.
Да не се заблуждаваме, че с туризъм можем да се изравним със средния европейски стандарт. Няма да стане.
Важна според мен е също подготовката и участието на гражданите в отбраната и по-конкретно действия при кризисни ситуации. То е важно особено и в рамките на настоящата пандемия, тъй като изпаднахме в ситуация, в която някои граждани непрекъснато напомнят своите права, но забравят, че имат и задължения. Когато става въпрос за сигурност, не трябва да смятаме, че това е просто работа на някой друг, която нас не ни касае.
- Защо всичко това, което споменахте, досега не е започнало - трансформацията в посока високи технологии, превъоръжаването и въобще стъпките за цялостна модернизация на България, защо тепърва в края на 2021 трябва да започваме?
- Защото беше лесно. Държавите, които гледат напред във времето, започнаха този процес не по-късно от 2010 година. На нас ни беше лесно да не се захващаме с него.
Специално по отношение на икономиката огромно роля трябваше да изиграят европейските субсидии, но ние сме наясно, че за съжаление и въпреки че определено имат и положително въздействие, те имаха и редица отрицателни ефекти. Вместо да бъдат насочвани към високотехнологични производства, отношението към тях бе консуматорско, като към пари, които просто трябва да бъдат усвоени, а не инвестирани.
НАТО и Европейският съюз сами по себе си са много добри инструменти, но при нас доведоха до точно обратния ефект. В отбраната има едно успокоение, че отбраната не е наша работа, а в икономиката - вместо инвестиции във високи технологии, има едно консуматорско отношение.
- Тук се изкушавам да попитам, въпреки че НАТО и Европейският съюз не са длъжни да ни бъдат пъдари, но особено в контекста на ЕС и субсидиите, които идват към нас, част от проблема не е ли и в институциите на самия съюз, тъй като няма ефективен контрол над случващото се с парите на европейските данъкоплатци, пристигащи в България?
- Те имат показатели за ефективност, опитват се да упражняват контрол, но реално погледнато Европейският съюз не може да замести националните власти. Това виждаме и в рамките на пандемията, в която сме.
Изключителен привърженик съм на ЕС, смятам, че европейските държави трябва да работят заедно, трябва да има определени общи правила и регламенти, но за момента е факт, че националните държави са без алтернатива. Както и в обозримото бъдеще.
- Без целенасочен фокус върху отбраната, говорейки като цяло за сектор "Сигурност", виждате ли нужда от мащабни реформи в него?
- Със сигурност общата посока е повишаване на ефективността на управлението. А другото е, че България трябва да върви в посока на децентрализация, т.е. прехвърляне повече пълномощия на местните власти, а от друга страна високите равнища - ДАНС, ГДБОП и т.н., да бъдат във възможна най-голяма степен интегрирани към партньорските ни служби.
- За да реализира приоритетите си един народен представител, на него са му необходими съмишленици, както добре знаете. Необходимо е да има мнозинство в Народното събрание, около което да се формира евентуално и редовно правителство. С оглед на това, което се усеща преди предстоящите избори на 14 ноември - че може би този път ще се създаде правителство, за разлика от случилото се в предходните два кратки парламента, редно ли е да се направят някакви идеологически и други компромиси, защото наистина служебен кабинет след служебен кабинет и без Парламент не е добра опция бъдещето, а и в някаква степен противоречи на заложеното в Конституцията ни, макар и да е ясно, че чисто и просто сме в политическа криза?
- Все още не се намираме в конституционна криза, но действително се намираме в криза на управлението, защото има решения, които могат да бъдат взети само от редовно Народно събрание с редовен кабинет.
Нагласата, която съществува, е, че първо - правителство трябва да има, но може би няма илюзии в това колко дълъг ще бъде животът на едно такова правителство. Едва ли може на този етап да очакваме правителство, което да изкара пълен мандат.
Вероятно ще се достигне до формулата, позната ни като програмно правителство на базата на много ясно разписани мерки с конкретни срокове и такова едно правителство би имало живот докато изпълни посочените цели.
Няма как да бъдем и с илюзията, че преговорите биха били лесни, няма как изпадаме и в илюзията, че ще стане от първия път - вероятно ще са необходими няколко опита. И да, трябва да сме наясно, че ще се изисква правенето на трудни компромиси, но формата я имаме и сме я виждали да работи в други държави. Трябва да се опитаме да избягаме от това преговорите да се превръщат в подготовка за следващи избори, защото и при двата последни парламента всички политически сили, които се включваха в дебатите, повече или по-малко се подготвяха за явяване на следващи избори. Сега трябва да се тръгне с ясното разбиране, че следващи избори не трябва да има в рамките поне на една година или поне до лятото, есента на 2022 година.
Мнението, че евентуално редовно правителство просто трябва да изкара зимата също не е особено сериозно.
- Вие усещате ли, виждате ли да има отговорни хора в политиката, които да направят това, което Вие обрисувахте? Аз лично виждам в действие по-скоро принципа "всеки тегли килимчето към себе си".
- Трудно е да се избяга от това поведение, което е станало толкова характерно за страната ни, но ако има основания за оптимизъм, те са свързани с въпроса за самосъхранението на основните политически партии. Ако те за пореден път не могат да намерят сравнително устойчива формула за управление, то се опасявам, че просто ще бъдат пометени от нови популистки политически сили, които ще обещаят "лесно спасение". Това се вижда и в предизборната кампания. Има изключително много кандидати, които предлагат "бързи, лесни и категорични решения", като за радост все още не им се обръща достатъчно внимание.
Вижда се и при кандидатите за президент дори. Извън водещите кандидати, които са трима, четирима, останалите 10-15 говорят в много голяма степен в един хор, който хор е антиваксърски, антиевропейски, соцносталгичен и почти налудничав псевдонационалистически.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 г. ще е уникален ден, когато ти ще гласуваш едновременно за конкретен човек (мажоритарен избор на президент) и за списък от хора (подбрани от и верни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?