Основните тенденции по отношение на електоралната тежест на ГЕРБ и на БСП се запазват. За последните шест месеца ГЕРБ неизменно получава по-висока подкрепа от БСП.
Това сочат данните на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) за електоралните нагласи в средата на април 2013 г.
Ако изборите за Народно събрание бяха на 15 април 2013 г., със сигурност в следващия състав на парламента попадат ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака.
Сериозни шансове да попадне в парламента запазва и Движение „България на гражданите”.
Доколкото изследването е реализирано в самото начало на кампанията, по-нататъшният й ход ще бъде решаващ за КП „Демократи за силна България и БДФ”, както и за НФСБ, за да получат над 4% от действителните гласове, посочват от НЦИОМ.
Няма значима промяна и в разликата между първите две формации – ГЕРБ и БСП. Към 15 април тя възлиза на 6,4%. Данните показват, че сред гласувалите както за ГЕРБ, така и за БСП през 2009 г., има немалко разочаровани от политиката на своите партии.
ГЕРБ, обаче, има по-голям резерв от БСП, когато става дума за привличане на вота на бивши избиратели. ДПС запазва третото място по електорална тежест.
Не се променя и електоралната подкрепа за партия Атака. Почти без промяна остава и подкрепата за Движение „България на гражданите”, което дава шансове на тази формация да бъде представена в следващото Народно събрание.
Несъстоялата се коалиция между ДСБ и Съюз „Единство” не повлиява върху електоралната подкрепа за КП „Демократи за силна България и БДФ”.
От година насам няма значима промяна и в електоралния дял на НФСБ.
Настоящото изследване на НЦИОМ е регулярно планово в рамките на изследователската програма на Центъра и няма външен възложител. Изследването е извършено и финансирано от НЦИОМ и е публикувано на интернет страницата на Народното събрание.
Изследването е проведено в периода 10-15 април 2013 г. и е представително за пълнолетното население на страната.
По метода на полустандартизираното face-to-face интервю по домовете им са интервюирани 1120 пълнолетни български граждани. Изследването регистрира обществено политически нагласи към периода на провеждането му и няма характер на прогноза за изборните резултати.