Представители на следователите да бъдат включени във всички работни групи, в които ще се обсъждат предложенията за законодателни промени в ЗСВ, НК и НПК. Това поиска в отворено писмо до съответните институции директорът на Националната следствена служба (НСлС) Борислав Сарафов.
"Убеден съм, че ще успеем да дадем своя конструктивен принос за прецизно формулиране на устройствените, материалноправните и процесуалните норми", заявява Сарафов от името на 439 следователи от цялата страна.
Ето и цялото писмо:
ДО
КОМИСИЯТА ПО КОНСТИТУЦИОННИ И ПРАВНИ ВЪПРОСИ В 47-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ДО МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО,
В качеството ми на директор на Националната следствена служба, на основание разпоредбата на чл.150, ал.2 от Закона за съдебната власт съм оправомощен и нося отговорност за административно и организационно ръководство на следователите и служителите в Националната следствена служба и методическо ръководство на следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури. Към настоящия момент в структурата на съдебната система на Република България работят 439 следователи, които провеждат разследвания по повече от 5000 досъдебни производства, възложени на Национална следствена служба и следствените отдели към окръжните прокуратури в страната. Именно с оглед реализирането на тези функции съм длъжен да осъществявам непрекъснат мониторинг както на нормативната уредба, така и на съдебната практика по наказателни дела и на проблемите, възникващи в хода на правоприлагането. Ясно съзнавайки важността и отговорността на моите задължения, изразявам своето желание за установяване на пълноценно и прагматично взаимодействие между представители на законодателната, изпълнителната и съдебната власт при решаване на всички въпроси, свързани с безусловно необходимата реформа на нашата система. Същевременно искам да подчертая, че дефинирането на целите, смисъла и резултатите от промените в законодателството е първата необходима стъпка за гарантиране на целения позитивен резултат. Това се отнася както за цялостния дължим на обществото подход към проблемите, така и в частност за тези, които са относими към статута и правомощията на следователите в наказателния процес.
Очевидно обществото днес с особена острота поставя въпросът за необходимостта от съдебна реформа. Като ежедневно практикуващи юристи, следователите непрекъснато се сблъскват с редица проблеми в наказателното правприлагане, чието решаване наистина може да се постигне чрез законодателни промени в Закона за съдебната власт, Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. Аз съм убеден, че привеждането на материалния закон в съответствие със съвременните обществено икономически отношения и намаляването на прекаления формализъм в процесуалния закон биха довели до по-бързо, по-качествено и по-ефективно наказателно правосъдие.
Оценявайки високо Вашите експертни познания и опит, бих искал те да бъдат допълнени с практическите ни познания относно своеобразната работа „на терен“, с нейните предизвикателства и възникващи проблеми, които биха могли да бъдат отстранени чрез законодателни промени. Смятам, че представяйки нашата гледна точка, базирана на академичните ни и емпирични познания, бихме имали реален принос за намиране и утвърждаване на механизми, които да гарантират провеждането на справедлив, ефективен и оптимално протичащ във времето наказателен процес. Обратния подход – на неглижиране на мнението и потенциала на практикуващите следователи, не би бил в защита на обществения интерес и на практика би бил в противоречие с основните начала, установени в разпоредбите на Глава първа от Конституцията на Република България.
Предвид гореизложеното апелирам да получим достъп до участие в този обществен дебат, като представители на следователите бъдат включени във всички работни групи, в които ще бъдат обсъждани предложенията за законодателни промени в ЗСВ, НК и НПК. Убеден съм, че ще успеем да дадем своя конструктивен принос за прецизно формулиране на устройствените, материалноправните и процесуалните норми.
Надявам се, че законодателните предложения няма да бъдат изготвяни „на тъмно“ от анонимни работни групи, без да станат достояние на магистратската общност, която да изрази становището си по тях. Напротив, само след запознаване с всички възможни становища би се гарантирало правото на уважаемите народни представители да направят своя информиран избор при упражняване правото им на глас в ресорните комисии и в пленарна зала относно предложените законови промени, отнасящи се до работата на органите на съдебната власт.
ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНАТА СЛЕДСТВЕНА СЛУЖБА
БОРИСЛАВ САРАФОВ