Да бъде създадена временна комисия за промени в Конституцията и самите изменения да станат факт преди да бъде избран нов Висш съдебен съвет (ВСС). Това предлага Христо Иванов.
Предложението за новата комисия е подписано от депутати от ДБ, ИТН и ПП, но не и от представители на БСП, въпреки това Иванов каза, че то е на управляващата коалиция, част от която е левицата, отбелязва lex.bg.
„Целта е на паритетни начала всички партии да могат да излъчат своите представители и да проведем широк дебата по визиите на отделните формации какви промени в Конституцията биха подкрепили“, каза Иванов.
И посочи, че фокусът са съдебната реформа и върховенството на правото и най-вече препоръките за промени в структурата на ВСС – мнозинство на съдиите, избрани от съдии в Съдийската колегия и на представители на парламента в Прокурорската колегия.
„Много е важно това да стане това преди избора на нов ВСС и неизбежните промени да влязат в сила преди да бъде избран новият му състав“, каза Христо Иванов.
По закон общите събрания за избор на нов ВСС се свикват не по-рано от осем месеца и не по-късно от шест месеца от изтичането на мандата на действащия съвет. Това означава, че процедурата може да започне най-рано на 3 февруари и най-късно на 3 април, тъй като мандатът на сегашния съвет изтича на 3 октомври.
Т.е. 3 април е най-късният възможен момент, в който трябва да започне изборът на нов съвет. Приемането на евентуални промени в Конституцията, свързани със структурата на ВСС, обаче надали е възможно да стане факт преди тази дата. Това означава, че ще бъде открита процедура за избор на нов ВСС, а после заради измененията в Конституцията тя би трябвало да бъде прекратена и да бъде обявена нова. И ако в Народното събрание изборът на неговата квота може да се проведе сравнително бързо, то този на квотата на магистратите изисква доста повече време за организиране на трите общи събрания, в които участват съответно всички съдии, всички прокурори и всички следователи.
Така е напълно възможно да се стигне до там, че настоящият ВСС да продължи да действа и след края на мандата си, защото още не е избран нов.
Предложението за създаването на комисия за промени в Конституцията е тя да има 14 членове – по двама от всяка партия.
Както е известно, в това Народно събрание Комисията по правни въпроси беше преименувана на Комисия по конституционни и правни въпроси, което предполагаше, че тя ще се занимава с измененията в основния закон.
Вносителите на предложението обясняват защо това няма да се случи така: „Предвид високата степен на натовареност на постоянната Комисия по конституционни и правни въпроси, а и като се отчита принципът на нейното формиране – пропорционално на големината на парламентарните групи, тази комисия трудно би могла оперативно да осъществи изискванията за задълбочено, инклузивно, продължително обсъждане с представителите както на политическите сили, така и на различни институции и гражданското общество“.