Няма българин, който да не иска да се преклони пред гроба на най-великия син на Родината ни - Васил Левски. Но къде са костите на Апостола? Гробът му остава една от най-големите загадки, вълнували не един историк, коментира standartnews.com.
Мистерията започва още с обесването на Левски. Във всички негови биографии се казва, че дупката, в която е хвърлен край бесилото, била разкопана на следващия ден и... оказала се празна. Тялото му не е намерено и в основите на паметника в София, не е открито и през 20-те години на миналия век, когато се засилва интересът към гроба на Левски. Днес има 4 версии за последния дом на Дякона. И, разбира се, като всяка голяма мистерия и тази започва с Ванга. Твърди се, че тя е посочила църквата "Св. Николай Чудотворец Мирликийски" - срещу Софийската митрополия, като последния дом на Апостола.
Археологът проф. Стамен Михайлов обаче развива друга хипотеза. Според нея с разрешение на турските власти Васил Левски е бил положен в т.нар. "Западно гробище" на София. Намирало се в близост но днешното земеделско министерство, но тогава било извън границите на града.
Съществува и предположение, че Дякона е погребан в родния си град Карлово или в Сопот. Но най-разпространена и според историци най-близка до истината остава версията, застъпвана от писателя Николай Хайтов. Тя определя църквата "Св. Петка Самарджийска" като мястото, където е препогребан Васил Левски.
Първоначално, Апостола бил погребан в Позорното гробище на София. Това е била практиката на османските власти. Но подобно отношение с право разгневило съратниците и последователите на Апостола, които за нищо на света не можели да допуснат подобно унижение. Така още в нощна след обесването на Левски тялото му е било изровено, пренесено и погребано в олтара на църквата "Св. Петка Самарджийска". Делото било извършено от Христо Хамбарков - клисар на "Св. Петка Самарджийска", свещеник Кръстьо Стоилов и Илия Лазаров Джагаров от с. Локорско, участник в четата на Христо Ботев.
Истината започва да излиза наяве с една изповед през 1937 г., когато се честват 100 години от рождението на Апостола. Тогава съпругата на Илия Джагаров, Мария Поппавлова, по мъж Джагарова, проговаря във в. "Мир". Тя казва, че Левски е препогребан в олтара на църквата "Св. Петка" на ул. "Мария Луиза". Съобщава и имената на мъжете, които са пренесли тялото на Апостола. Еуфорията е голяма. Трябвало само да се разкопае мястото, но Софийската митрополия не разрешава. Църковният олтар е свято и неприкосновено място.
Така темата заглъхва. До 1956 г., когато по време на археологически разкопки в църквата "Св. Петка Самарджийска" до ЦУМ е намерен скелет № 95 - "отляво на олтара", както твърдяла Джагарова.
Скелетът е на мъж, висок 172 см, зарит в гробна яма без ковчег, а долните му крайници са били вместени в дупка, побита в олтарната основа. Съвпадението е толкова голямо, че не оставя никакво съмнение - гробът на Апостола е разкрит.
Но един от очевидците на разкриването на скелета - Димитър Бучински, заплита наново мистерията. "Археолозите бяха започнали разкопките на 8.05.1956 г., а пък аз започнах чистенето на ръкописите на 25.05. с.г. В края на май една сутрин рано в олтара работеха двама работници, а арх. Сава Бобчев чертаеше плановeте. От стълбата видях, че единият работник удари силно с кирката по един човешки череп, който се откри, и без да иска го счупи на две. Това беше скелет № 95. Когато по-късно започна спорът, че скелетът е на Левски, съм чувал да казват, че той е от византийско време и затова не е цял", споделя Бучински. Заради него или независимо от него гробът в олтара бързо е заринат, а костите - отнесени. По случая не се говори.
Чак през 1979 г. в списание "София" излиза статия на арх. Сава Бобчев, заместник-ръководител на разкопките от 1956 г. В нея той разказва за разкриването на гроба на Левски и подкрепя твърдението си с направените от него скици и проучвания. Така избухва големият спор, в който се включва Николай Хайтов през 1984 г. Стига се до обсъждане в БАН през февруари 1986 г.
Обществената словесна война е повече от ожесточена. Но в крайна сметка всички страни в спора се съгласяват, че в църквата "Св. Петка Самарджийска" са били извършени необичайни погребения. Вероятността едно от тях да е на най-великия българин е огромна. В резултат на 26 април 1986 г. Президиумът на БАН препоръчва в храма да се сложи паметна плоча, указваща, че това е вечният дом на Апостола на свободата. Тя е поставена чак през 2012 г.