Регистрираме няколко месечен тренд на спад в обществената подкрепа за правителството и за „Продължаваме промяната“. Не се вижда на хоризонта казус, който да обърне тази тенденция и кабинетът да започне да трупа доверие. Не съм сигурен дали ще има момент на рязък срив, но тенденцията е такава и тя най-вероятно ще се запази, каза Ганев пред БГНЕС.
Можем да сме сигурни в едно. При евентуални предсрочни парламентарни избори, парламентарното уравнение няма да бъде по-лесно от това сега. В момента имаме сложен парламент, 7 формации, нито една не се доближава до мнозинство и се налага коалиция от 4 партии. Участниците в следващото Народно събрание няма да бъдат по-малко, а дори могат да са повече. Ще имаме пореден раздробен парламент с 6, 7, 8 партии и отново ще се изискват много сложни коалиционни взаимодействия.
ГЕРБ могат да се върнат на власт, но това няма да е този ГЕРБ, който сме свикнали да наблюдаваме, смята той.
„ГЕРБ, който познаваме беше доминираща партия, с между 90 и 120 мандата в различните мандати, на която и трябваха още един, до двама партньори за да формират правителство. И във всички ГЕРБ бе в силно доминираща позиция. Това, което ще видим след следващи избори, ако ГЕРБ се върнат на власт, ще бъде един ГЕРБ с относително по-малка тежест, който ще трябва да се съобразява с много сложна коалиционна конфигурация и далеч няма да е толкова по-голям от партньорите си, обясни Ганев.
Няма никакво съмнение, че най-големите потърпевши от учредяването на партията на Стефан Янев ще бъдат БСП, „Възраждане“ и „Продължаваме промяната“. Те ща са основните електорални донори на тази нова партия твърди политологът.
Немалка част от привържениците на „Има такъв народ“ са с антисистемни настроения. Пребиваването във властта на партия с такъв електорат води до спад в подкрепата. Трифонов се опитва да играе нещо като опозиция сред управляващите, да се дистанцира, отговаряйки на тези настроения на своите симпатизанти. Казусите като този с БНБ трудно ще съборят правителството, като накарат ИТН да оттегли подкрепата си за кабинета, но Северна Македония би могло да бъде такъв казус, който да е с взривяващ ефект, поясни Ганев.
Колкото и да ни се струва, че предсрочните парламентарни избори са много скоро, може да се окаже, че не са чак толкова близо. Има няколко сдържащи фактора по пътя към нови избори. Първият такъв е войната в Украйна. България е гранична на конфликта натовска държава и важните международни фактори като Вашингтон, като Брюксел, като други европейски столици не искат политическа дестабилизация в страната. Второ, към момента нито една от четирите формации няма интерес от предсрочни парламентарни избори, защото на следващите избори резултатът им ще е по-нисък, отколкото на последните. И това държи тази конфигурация относително устойчива“, каза Ганев.
По думите му, ако доверието в правителството продължи да пада, ще има момент, когато някои от партньорите ще си направят простата сметка, че могат да спечелят от събарянето на този кабинет, ако той стане много непопулярен. Този, който го събори, ще има политически бонус, който ще използва на избори. Важно е кога ще дойде тази точка на пречупване при някой от партньорите.
„Демократична България“ общо взето говори на една ограничена група от хора в страната, като концентрира основните си позиции върху теми от постматериален дневен ред - върховенството на правото, съдебната реформа, екологията и прочие. Дневният ред на масовия българин е по-скоро свързан със сметките, доходите, работните места и прочее проблеми. Електоратът на „Демократична България“ е съсредоточен основно сред живеещите в столицата и няколко големи областни града, хора са с по-висок материален статус, които са решили общо взето битовите въпроси и започват да мислят за върховенството на правото и опазването на околната среда, заяви Ганев.
БСП и ИТН са на статични електорални позиции, докато „Възраждане“ расте и може след месец – два да стане трета политическа сила, ако този тренд продължи. Те влязоха в Народното събрание до голяма степен благодарение на въвеждането на зеления сертификат. „Възраждане“ беше оставена почти сама да се възползва от непопулярността на зеления сертификат, като 70 % от българите бяха против него. През втората половина на февруари започна войната в Украйна и на „Възраждане“ се отвори ново поле - русофилското. Тя отново е почти сама на това поле. Костадинов беше припознат като легитимен представител на тези хора, сред които доминират проруските настроения, подчерта още Ганев