Първи думи на освободения бесарабски българин, който беше пленен от руските военни и впоследствие разменен. Пред бТВ кап. Димитър Бурлаков каза, че се чувства добре и няма търпение да се прибере в България.
Сестра му Райна Манджукова разговаря за пръв път с него по телефона:
Какво става? Вече си в Днепър (Днипро)?
Да.
Как се чувстваш?
Добре се чувствам.
Кракът?
Всичко нормално.
Всичко нормално, ти кога ще кажеш нещо друго?
Нормално се чувствам, сериозно! Обезболяващи не приемам.
Това са първите думи на офицера от украинската армия в разговор по телефона. Кап. Димитър Бурлаков оцеля по чудо, след като украински хеликоптер МИ-8 беше свален при ракетни удари над Мариупол.
След зловещата новина, че е загинал, после - безследно изчезнал, а след това жив, но в плен в Крим... на Велики четвъртък семейството на кап. Буркалов разбира, че той е освободен. И се намира в Запорожие.
За семейството това е второ чудо. Цялата фамилия е ангажирана да напомня името на Димитър на украински, руски и български – с надежда българинът от Бесарабия да попадне в списъците за размяна.
„В тези дни се видя колко много приятели имаме, не само аз, но и сестрите ми. Бяхме се запасили с търпение да чакаме. Чудото стана навръх Великден! Просто не мога да повярвам“, споделя сестрата на кап. Бурлаков – Райна Манджукова.
Човекът, който се обажда, за да зарадва семейството, е вицепремиерът на Украйна Ирина Верещюк. Тя отговаря за хуманитарните коридори, спасяването на хора и размяната на заложници.
„Чувствам се някак си несправедливо облагодетелствана от това, че толкова много хора, майки, сестри чакат вест за своите синове, а ние само за две седмици получихме всички подаръци, които можеше да ни даде съдбата! Продължавам да се моля“, каза още Манджукова.
Сега на ход е дипломацията, казва Райна, която е убедена, че държавниците на Украйна и България ще съдействат брат ѝ да се лекува в София.
„На малката ми сестра е казал: Вашата жилетка ми спаси живота! Нашата енергия е толкова силна, че няма да позволим да му се случи нищо лошо.
Мен ме попита – Како, написа ли вече ода за жилетката? Казах му, не, Димка. Но ще я напиша – и за жилетката, за молитвата и за силата на вярата! Ще я напиша, когато вече си е тук в България“, споделя още Райна.
От първия ден на войната, а и преди това сестра му помага на бесарабските българи и на бежанците от Украйна. Въпреки трудния момент на изпитание за семейството й: „Човек трябва да прави добро винаги, без да чака отплата, тя ще дойде тогава, когато ни е наистина необходима!“
След великденското чудо сестрата се моли брат ѝ скоро да прегърне съпругата, двете си деца и трите си сестри.