Енергийният сектор генерира най-много въглеродни емисии в България. Приносът на страната ни към климатичните цели на Европейския съюз (ЕС) е малък. Липсва цялостна концепция за зеления преход. Руският газ трябва да се замени незабавно. Това са изводите на Агенцията за икономическо развитие на Германия - Germany Trade & Invest (GTAI), изложени в публикацията, посветена на опазването на климата "България - Поетапното премахване на въглищата е основен приоритет", съобщиха от Германо-българската индустриално-търговска камара в бюлетина си Bulgarien Aktuell, получен в БТА.
Докладът предоставя информация за климатичната стратегия, климатичните цели и законите в областта на климата в България, за необходимите инвестиции, както и за актуалното състояние в сектори като енергетика, транспорт, индустрия, селско и горско стопанство.
България се е ангажирала да допринесе за целта на ЕС за опазване на климата до 2050 г. - 27-те държави членки искат съвместно да намалят емисиите на вредни за климата газове с 55 процента до 2030 г. в сравнение с 1990 г. За целта Министерството на енергетиката актуализира Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г.
България трябва масово да разшири възобновяемите енергийни източници и да премахне производството на енергия от въглища. Досега най-големите източници на енергия са ядрените и въглищните електроцентрали.
Най-голямото предизвикателство при изменението на климата в България е преобразуването на производството на енергия от въглеродно интензивни към чисти източници.
В енергийния преход България разчита на по-голям дял ядрена енергия и възобновяема енергия. За това страната има нужда от огромни инвестиции.
Българското правителство иска да се откаже от производството на електроенергия от въглища едва през 2038 г. Капацитетът за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници трябва да се увеличи със 7,5 гигавата инсталирана мощност до 2030 г.