Коалиция ГЕРБ-СДС представи „Спешни и средносрочни антикризисни мерки“ - 2022 г. от предизборната си програма.
От формацията уточняват, че предложените антикризисни мерки могат да бъдат приложени само ако се сформира редовно правителство, с ясна парламентарна подкрепа, създадено от компетентни, отговорни и можещи хора, информират от novini.bg.
Сред мерките са преодоляване на високите цени на тока и газа, преодоляване на кризата с високите цени на горивата, преодоляване липсата на дърва за огрев, намаляване на инфлацията, мерки срещу бежанската криза, стабилизиране на публичните финанси, преодоляване кризата с управлението на средствата от Европейския съюз.
Ето всички антикризисни мерки:
I. Мерки за преодоляване на високите цени на тока и газа:
• Гарантиране на сигурни и надеждни доставки на енергийни ресурси на достъпни цени;
• Преструктуриране на фонд Сигурност на електроенергийната система, с цел осигуряване на механизъм и критерии за подпомагане на небитовите потребители на природен газ;
• Продължаване и усъвършенстване на механизма за подпомагане на небитовите потребители на електрическа енергия, приет по наше предложение в актуализацията на държавния бюджет за 2022 г.;
• Осигуряване на държавна подкрепа за целеви компенсации на увеличените цени на енергоносителите за лечебните заведения, образователните институции, социалните услуги, религиозните храмове, културните институции и земеделските производители;
• Увеличаване на резервирания през 2020 г. от „Булгаргаз“ ЕАД дългосрочен капацитет на бъдещия терминал за втечнен природен газ в Александруполис /Гърция/. Увеличаването на капацитета, заедно с договорените количества природен газ от Азербайджан ще гарантират пълна диверсификация на източниците за доставка на природен газ за България в дългосрочен план. Терминалът ще бъде готов в края на 2023 г.;
• Незабавно обявяване от страна на „Булгаргаз“ ЕАД на публичен и прозрачен международен търг за избор на доставчик на втечнен природен газ, с който да сключи дългосрочен договор;
• Ускоряване на темповете за финализиране на започналия през 2018 г. процес за диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“;
• Увеличаване на обхвата и размера на помощите на лицата, които получават помощи за отопление (средства за това са осигурени в актуализацията на бюджета по предложение на ГЕРБ).
II. Мерки за преодоляване на кризата с високите цени на горивата:
Гарантиране на конкурентен и в полза на потребителя пазар на горива чрез засилен и добре координиран контрол от всички институции.
III. Мерки за преодоляване липсата на дърва за огрев:
• Насочване на добива на дърва първо към задоволяване на нуждите на населението.
• Възстановяване на дърводобива от специализираните оператори и прекратяване на политиката на предишното правителство, държавните предприятия единствено да добиват и продават дърва, като осигурим подпомагане на социално уязвимите семейства.
IV. Намаляване на инфлацията:
• Провеждане на комплексна финансово-икономическа и енергийна политика, която да снижи темповете на инфлация до нива близки до средноевропейските;
• Работещи компенсаторни мерки за енергоносителите, които да намалят производствените разходи;
• Увеличаване на субсидиите и компенсациите за обществения транспорт.
V. Бежанска криза:
• Възстановяване на сътрудничеството с Република Турция и Република Гърция за превенция на входящия миграционен поток в страната;
• Възстановяване на системата на организация на работа в МВР от 2020 г. по отношение на регистрацията на мигранти и предприемане на наказателни мерки срещу трафикантите.
• Разработване на национална програма за оказване на помощ на бежанци от Украйна в условия на временна закрила по смисъла на Директива 2002/55/ЕС от 2001 г., съдържаща подробен регламент за временно настаняване, осигуряване на право на труд и социално подпомагане на лицата, потърсили закрила в Република България, която да обединява сега действащите инструменти и да разширява обхвата и подобрява ефективността на действията по интеграция.
VI. Стабилизиране на публичните финанси:
• Възстановяване провеждането на благоразумна, стабилна и консервативна фискална политика, за да запазим устойчивостта на публичните финанси. Това е важно, защото гарантира финансовата стабилност и националната сигурност на страната.
• Възстановяване на доверието към България на европейските ни партньори и активни действия за постигане на най-важната интеграционна стъпка след присъединяването ни към ЕС - членството в Еврозоната.
• Ограничаване на неефективните разходи в т.ч. намаляване на броя на министерствата и политическите кабинети и свеждането им до нивата от 2019 г.
• Въвеждане на диференцирана подкрепа и компенсации и прекратяване на практиката да се подпомагат всички по един и същи начин.
• Предприемане на мерки срещу обедняването и намалената покупателна способност на населението, чрез реално увеличение на доходите.
• Запазване на данъчния модел, полагане на максимални усилия за увеличаване на събираемостта на приходите, с цел недопускане повишаването на данъците.
• Връщане на професионалното начало в НАП и укрепване на капацитета на агенцията за повишаване на събираемостта на приходите.
• Укрепване на приходния капацитет на общините чрез мерки за финансова децентрализация. • Възстановяване на загубените инвестиции в структурата на БВП, чрез публични и частни инвестиции, инвестициите по ПВУ, инвестиционните проекти по Закона за насърчаване на инвестициите.
• Разработване на зелени технологии, увеличение на публичните разходи за иновации, НИРД и дигитализация на публичния и частния сектор.
VII. Преодоляване кризата с управлението на средствата от Европейския съюз:
• Концентрирани усилия за одобряване от страна на ЕК на всички Оперативни програми и ПРСР от Програмен период (2021- 2027) с цел осигуряване на 50 млрд лева ресурс на разположение на страната през следващите години;
• Спешно стартиране на всички проекти и схеми за финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост за да се компенсира едногодишното закъснение и опасността от загуба на средства;
• Възстановяване на проекта за пълната рехабилитация на напоителната и отводнителната инфраструктура на България;
• Ускорена работа по Планът за възстановяване и устойчивост и всички оперативни програми с цел европейското финансиране на проекти в страната до достигне до 6 млрд през следващата година.
• В следствие кумулативното прилагане на средствата от Кохезионната политика (Оперативни програми) и НПВУ ще се постигне значимо увеличавате на размера на публичните инвестиции, в следващите две години, с което трябва да се компенсира драстични им срив през 2022;
• Редакция на НПВУ с цел отстраняване на икономически неефективни и корупционни проекти.