Изискванията за заемане на най-висшите длъжности в държавната администрация са били занижени по времето на Калина Константинова като вицепремиер по ефективното управление. Решението е взето на предпоследното заседание на кабинета на Кирил Петков и предвижда да се намали с една година изискването за професионален опит за заемане на повечето длъжности в администрацията, информират от "Сега". То е с благовидната цел да привлече повече млади професионалисти към кариера в държавната администрация и да ускори израстването на различните нива, но поражда съмнения, че ще се използва за подмяна на кадри.
В резултат на промените най-висшата длъжност в държавната администрация - главен секретар на Министерския съвет, вече ще се заема при 8 г. професионален опит, а не при 9, както беше досега, гласят новите текстове на класификатора на длъжностите в администрацията. Главният секретар на МС би следвало да бъде несменяем експерт - държавен служител, осигуряващ приемственост в администрацията на "Дондуков" 1, независимо кой е на власт. Снижаването на критериите за заемането на този най-висок пост буди недоумение, тъй като с този ранг е един-единствен човек и едва ли промените имат някакво значение за търсещите реализация млади хора.
С една година - от осем на седем години, се намалява изискването за професионален опит и за главните секретари в министерствата, които са един ранг под този на МС. Същото става условието за административен секретар на МВР и директор на Националния инспекторат на образованието. В това ръководно ниво остава само една длъжност с изискване за осем години стаж, при това във ведомството с най-тежък проблем със служители пред пенсия - постоянен секретар на отбраната в МО.
По аналогичен начин с една година се намаляват изискванията за професионален опит и надолу в йерархията. Изключенията са малко. Директор на дирекция в Държавната комисия по сигурността на информацията ще се става със седем години професионален опит, както и досега, въпреки че за останалите длъжности на това ръководно ниво условието се намалява на шест години. Изискването за главен инспектор в инспектората към министъра на правосъдието остава най-тежкото в държавната администрация - десет години професионален опит.
В резултат на промените двойно повече длъжности по ниските ръководни нива вече ще могат да се заемат от хора с пет години професионален опит. При експертните нива пък масовото минимално изискване става четири години опит при пет досега, като ще има и повече длъжности с изискване за три години. Най-ниското изискване за заемане на длъжност в държавната администрация е една година - например за експерт по мрежова и информационна сигурност.
Мярката е с дългосрочен хоризонт за постепенно и трайно преодоляване на негативната тенденция на ,,застаряване" на държавната администрация в последните години, обясняват от МС. Това обаче не налага снижаване на критериите за заемане на сравнително уникални постове като този на главния секретар на Министерския съвет, както и на най-високите ръководни длъжности. Стъпката по-скоро ще предизвика съмнения, че отваря вратата за нови "калинки" в държавните ведомства заради дългия списък с подобни скандали в почти всяко правителство. От друга страна, по-високите изисквания досега не са пречили на спорни назначения по всички нива на администрацията.
Специални стимули
Другата цел на промените е да привлече качествени ИТ специалисти в държавната администрация - както показват последните сътресения, включително и хакерската атака в "Български пощи", това е доста слабо звено. Затова се въвежда възможност заплатите за специфични ИТ длъжности и на ръководителите на звена, в които има такива длъжности, да надвишават с до 80 на сто максималния размер, с оглед постигането на конкурентно заплащане спрямо частния сектор. За съжаление, тази промяна едва ли ще има съществено значение за попълване на кадровия дефицит.